Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 32

— Какво е това оттегляне в този манастир, Андрю Уигин, освен безсмислен, страхлив начин да пропилееш живота си?

— И ти ми липсваш, Миро — отвърна Ендър. — Изглеждаш уморен. Трябва повече да си почиваш.

Миро въздъхна и поклати глава:

— Нямах това предвид. Опитвам се да те разбера, наистина. Валънтайн смята, че и аз съм като теб.

— Имаш предвид истинската Валънтайн, така ли?

— И двете са истински.

— Е, ако съм като теб, наблюдавай се и кажи какво си видял.

Миро се зачуди какво всъщност означава това. Ендър го потупа по коляното:

— Вие наистина нямате нужда от мен.

— Сам не си вярваш.

— Вярвам, че го вярвам — отвърна Ендър, — и за мен това е достатъчно. Моля те, не ме разочаровай. Още не съм закусвал.

— Не, ти се възползваш от удобното си разтрояване. Тази част от теб, застаряващият мъж на средна възраст, може да си позволи лукса да се отдаде напълно на жена си — но само защото двете млади марионетки вършат важната работа, която те интересува.

— Тя обаче изобщо не ме интересува.

— Ти, като Ендър, не се интересуваш, защото ти, като Питър и Валънтайн, се грижиш за всичко. Само че Валънтайн не е добре. Ти не се интересуваш достатъчно от онова, което прави тя. Това, което сполетя моето сакато тяло, се случва сега с нея. По-бавно, но е същото. Тя мисли така, Валънтайн смята, че е възможно, а също и аз. Също и Джейн.

— Предай на Джейн любовта ми. Наистина ми липсва.

— Аз давам на Джейн своята любов, Ендър. Ендър се усмихна на тази гневна реплика:

— Ако трябва да те екзекутират, Миро, ти със сигурност ще се напиеш преди това с вода, за да им се наложи да се занимават с труп, смърдящ на урина.

— Валънтайн не е сън или илюзия, Ендър — настоя Миро, отказвайки да води спорове за собственото си необуздано поведение. — Тя е истинска и ти я убиваш.

— Страшно драматично изказване.

— Ако я беше видял как отскубна кичур от собствената си коса тази сутрин…

— Значи ти играе сценки, а? Е, ти винаги си си падал по театралните жестове. Не се изненадвам, че сте си допаднали.

— Андрю, казвам ти, че трябва да…

Изведнъж Ендър стана сериозен и го прекъсна рязко, макар да не повиши глас:

— Използвай мозъка си, Миро. Решението ти да се преселиш от старото си тяло в това съзнателно ли беше? Нима си си казал: „Е, нека старото тяло да стане на пух и прах, новото повече ми харесва“?

Миро веднага го разбра. Ендър не можеше да определя съзнателно на какво да обръща внимание. Аюата му, макар да беше изконната му същност, не изпълняваше заповеди.

— Аз разбирам какво наистина желая, като гледам какво върша — продължи Ендър. — Всички го правим, ако трябва да сме честни. Ние чувстваме, вземаме решения, но в края на краищата поглеждаме назад и виждаме как понякога сме загърбили чувствата си, а постъпките ни са продиктувани от някакво решение, което сме взели подсъзнателно, без дори да си даваме сметка за това. Ако тази част от мен, която управлява това момиче, не е важна за дълбоката ми същност, аз няма какво да направя. Колкото и да се нуждае тя от мен, с нищо не мога да й помогна.