Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 30

— Откъде да знаеш ли? — отговори старата Валънтайн. — Трябва да имаш предвид, че неотдавна двамата предприехме дълго пътуване заедно и ми се струва, че тогава той май се влюби малко в мен.

Това може би бе вярно. Определено беше вярно. Миро трябваше да го признае: част от чувствата му към младата Вал всъщност бяха чувства към старата Валънтайн, прехвърлени от жената, която никога не можеше да му принадлежи, към девойката, която се надяваше, че ще му обърне внимание.

Сега гласовете и на двете бяха прекалено тихи, за да разбере какво си говорят. Той обаче остана облегнат на касата на вратата, заслушан в двата гласа, толкова подобни един на друг, но все пак ясно различими за него. Цял живот беше готов да слуша тази музика.

— Ако във вселената има друг като Ендър — каза изведнъж старата Валънтайн по-високо, — това е Миро. Той се осакати, за да спаси невинни същества от унищожение. И още не се е възстановил.

„Тя искаше да чуя това — даде си сметка Миро. — Каза го толкова високо, защото знае, че стоя тук и слушам. Старата вещица е чакала шума от затварянето на вратата ми и тъй като не го чу, се е досетила, че подслушвам, и сега опитва да ме принуди да се издам. Аз обаче не съм Ендър, аз дори не мога да се нарека Миро и щом казва такива неща за мен, това е доказателство, че изобщо не ме познава.“

В ухото му прозвуча друг глас:

— О, млъквай. Стига си се самозалъгвал.

Джейн, разбира се, бе чула всичко. Дори мислите му, защото по навик, когато мислеше, той мърдаше безмълвно устните и езика си, сякаш произнася думите. Той дори не можеше да мисли, без да мърда устни. С този кристал в ухото животът му се беше превърнал в една постоянна изповед.

— Значи обичащ това момиче — продължи Джейн. — Защо не? Чувствата ти са усложнени от това, което изпитваш към Ендър, към Валънтайн, към Уанда и към себе си. Какво от това? Коя любов е чиста, коя любов е еднозначна? Мисли за нея като за зъл дух. Ще се влюбиш в нея, но тя ще се разпадне в прегръдките ти.

Джейн бе решила да го дразни и това го ядосваше и развеселяваше едновременно. Той влезе в стаята си и затвори внимателно вратата. След това прошепна:

— Просто ревнуваш, стара кучко. Не искаш да ме делиш с никоя.

— Сигурно си прав. Ако Ендър ме обичаше истински, щеше да създаде моето човешко тяло, когато се прояви като толкова плодовит в Отвъдното. Тогава щях да ти спретна истинска сцена на ревност.

— Ти вече имаш цялото ми сърце.

— Лъжец! Аз съм просто един говорещ адресник или калкулатор, знаеш го.

— Но си много, много богата. Ще се оженя за парите ти.

— Между другото, тя греши в едно.

— И кое е то? — попита Миро, чудейки се за коя „тя“ става дума.

— Вие не сте свършили с изследването на нови светове. Независимо дали Ендър се интересува от тази работа, или не — а мисля, че се интересува, защото тя още не се е разпаднала, — задачата ви няма да приключи само защото сте открили достатъчно обитаеми планети, на които да спасите прасенцата и бъгерите.

Джейн често използваше старите, пренебрежителни и обидни имена за тези същества. Миро се чудеше дали има подобен термин и за човеците, но не смееше да попита. Мислеше обаче, че знае отговора. „Самата дума «човек» е обидна“ — щеше да каже тя.