Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 29

И все пак не беше ли възможно любовта да направи за младата Вал онова, което правеше за Ендър? Не можеше ли това да привлече достатъчно вниманието му, за да запази живота й? Да й влее нови сили?

Миро протегна ръка и събра отскубнатите коси, уви ги около пръстите си, сетне ги пъхна в джоба на халата си.

— Не искам да изчезнеш — каза.

Това бяха твърде смели думи за него. Младата Вал го изгледа странно:

— Мислех, че голямата любов на живота ти е Уанда.

— Тя вече е възрастна жена. Щастливо омъжена, със семейство. Тъжно би било най-голямата ми любов да е жена, която вече не съществува, а дори да не се беше променила, вече не ме иска.

— Много мило от твоя страна, но мислиш ли, че можем да подлъжем Ендър да се заинтересува от мен, като се преструваме на влюбени?

Думите й прободоха сърцето на Миро като с нож, защото тя съвършено добре разбираше в каква степен изказването му е подтикнато от съжаление. Това обаче не беше единствената причина за предложението му; чувствата му просто чакаха възможност, за да избликнат.

— Не съм имал намерение да подлъгвам никого — каза Миро.

„Освен себе си — помисли си. — Защото няма начин младата Вал да ме заобича. Все пак тя не е истинска жена. Тя е въплъщение на Ендър.“

Това обаче звучеше абсурдно. Тялото й беше на жена. А откъде другаде идваше любовта, ако не от влечението към тялото? Имаше ли нещо мъжко или женско в аюата? Преди да влезе във владение на плътта, мъжка ли бе тя, или женска? Ако беше така, означаваше ли това, че аюите, съставляващи атомите и молекулите, скалите и звездите, светлината и вятъра, всъщност изграждаха момчета и момичета? Глупости. Аюата на Ендър можеше да бъде жена, да обича като жена по същия начин, по който сега обичаше от мъжкото му тяло по мъжки майката на Миро. Тази жалост в сърцето му не беше предизвикана от нещо, от което бе лишена младата Вал. Предизвикваше се от това, което му липсваше на него. Дори с излекувано тяло той не беше мъж, когото една жена — поне тази, в момента най-желана сред всички други — би могла да обича.

— Не трябваше да ви прекъсвам — измърмори той. Отдръпна се от масата и с две крачки излезе от стаята.

Прекоси коридора и пак спря пред отворената врата на спалнята си. Отново чу гласовете им.

— Не, не ходи при него — каза старата Валънтайн; сетне нещо по-тихо; след това: — Той може да има ново тяло, но така и не се е отърсил от омразата към самия себе си.

Младата Вал също прошепна нещо.

— Миро говореше от сърце — увери я старата Валънтайн. — Това бе много смела и трудна постъпка от негова страна.

Младата Вал отново каза нещо твърде тихо, за да може Миро да я чуе.