Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 27

— Защо тогава се върна при него? — поинтересува се Миро.

— Не съм се върнала. Дойдох при вас. Дойдох да помогна на един свят, изпаднал в беда. Все пак обаче се радвах да видя Ендър, макар да знаех, че никога няма да бъде само мой.

— Това може би е точно описание на чувствата ти — отбеляза младата Вал. — Но ти сигурно си се радвала на вниманието му в известна степен. Аз съществувам, защото винаги ще живееш в сърцето му.

— Това е може би някакъв въображаем образ от детството. Не съм аз.

— Погледни ме. Така ли си изглеждала, когато е бил на пет, преди да го вземат от дома и да го изпратят във Военното училище? Това ли е девойката, която е познавал онова лято, край езерото в Северна Каролина? Ти сигурно си се радвала на вниманието му и когато си пораснала, защото образът в съзнанието му се е изменил, преди да създаде мен.

— Изглеждаш като мен, когато работехме върху „Хегемона“ — отвърна старата Валънтайн.

— Толкова ли си била уморена?

— Аз съм уморен — намеси се Миро.

— Не, не си — възрази старата Валънтайн. — Ти си олицетворение на неуморимостта. Все още се радваш на красивото си ново тяло. Моята двойница е уморена, сърцето й е уморено.

— Вниманието на Ендър винаги е било раздвоено — каза младата Вал. — Аз нося неговите спомени, разбирате ли — или по-скоро спомените, които той несъзнателно си е представял, че трябва да имам. Разбира се обаче, те включват почти единствено неща, които си е спомнял за моята приятелка тук, което означава, че всичко, което си спомням, е животът ми с Ендър. Джейн, присъстваща постоянно в ухото му, хората, от чието име е говорил след смъртта им, учениците му, Царицата на кошера в пашкула й и така нататък. Това обаче са спомени само от юношеските му години. Както всеки странстващ герой той е скитал от място на място, влияел е на други хора, но сам е оставал непроменен. Докато не е дошъл тук и най-накрая не се е отдал напълно на някого. На теб и на семейството ти, Миро. На Новиня. За пръв път е дал възможност на други хора да му влияят емоционално и то е било едновременно прекрасно и болезнено, но дори с това той се е справил блестящо. Той е силен мъж, а силните мъже могат да понесат много повече. Сега обаче положението е коренно различно. Аз и Питър нямаме друг живот, независещ от него. Ако кажем, че той и Новиня са едно цяло, това е метафора; за мен и Питър то е вярно в буквален смисъл. Ние сме той. И неговата аюа не е достатъчно велика, достатъчно силна или способна, тя не е в състояние да отдели еднакво внимание на трите живота, които зависят от нея. Аз го осъзнах почти веднага щом бях… как да го нарека… създадена? Произведена?