Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 199

Периферните нации, от друга страна, знаят, че не са най-великото постижение па цивилизацията. Понякога нападат, грабят и установяват властта си — викинги, монго-ли, турци, араби, — понякога претърпяват радикални трансформации, за да са конкурентоспособни — гърци, римляни, японци, — а понякога просто остават засрамени в сенките. Когато са в разцвет обаче, са непобедими, защото не са убедени в достойнствата си и затова изпитват нужда постоянно да се доказват — докато не се почувстват като централна нация. За жалост точно това самодоволство ги проваля, защото те не са централни нации и чувството, че са такива, не ги спасява. Преуспелите периферни нации не се задържат дълго като Египет или Китай, те претърпяват упадък, като арабите, турците, викингите и монголите след победите им.

Японците са се превърнали във вечната периферна нация.

Аз разсъждавам също така за Америка, която е основана от преселници от периферията, но въпреки това се държи като централна нация, подчинила е (безжалостно) провинцията си, но само за кратко се е поблазнила от имперски амбиции; вместо това сега се задоволява да бъде център на света. Америка, поне за известно време, е притежавала високомерието на китайците — с предположението, че останалият свят иска да е като нея. Чудя се дали, както при исляма, една велика идея не е превърнала една периферна нация в централна. Също както арабите са отстъпили центъра на мюсюлманството на турците, първоначалната англосаксонска култура на Америка се променя и адаптира, докато великата й нация не се превърне в център на света; аз още развивам тези предположения, но не съм в състояние да определя истината, защото бъдещето все още е неизвестно. Смятам обаче, че тази теория за централните и периферните нации е интересна и съм решен да я развия, докато я разбера по-добре.

След като си нахвърлих тези бележки, започнах да пиша главата. Сиванму и Питър привършиха вечерята си в ресторанта и се подготвиха за първата си среща с японския ми герой. Жена ми, Кристин, станала, за да се погрижи за едногодишното ни бебе, Зина, взе листа от ръцете ми и го прочете. Докато опитвах да заспя, тя също задряма, но изведнъж се събуди и сподели какво й се е присънило. Сънувала, че японците на Божествен вятър носели прахта на предните си в медальончета или кутийки на врата; и че Питър се е почувствал загубен, защото имал само един предшественик и щял да умре заедно с него. Веднага си дадох сметка, че трябва да използвам тази идея; след това легнах, взех книжлето на Ое и зачетох.

Представете си удивлението ми, когато след първия пасаж за Скандинавия той анализира японската култура и литература съгласно абсолютно същата идея, която ми беше хрумнала след уводните му думи за Нилс. Той, изследователят на периферните хора на Япония, особено на културата на Окинава, предупреждава, че японската култура е заплашена да загуби централната си роля. Сериозната японска литература, казва той, е западнала точно защото японските интелектуалци „приемат“ и „разпространяват“ западните идеи не поради това, че вярват в тях, а понеже ги смятат за модерни; в същото време те пренебрегват изконните Ямато (традиционни японски) ценности, даващи на Япония сила да се превърне в централна нация. Той дори използва понятията „център“ и „периферия“ в следното изречение: