Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 197

Аз веднага почувствах Кензабуро Ое изключително близък, не защото моите творби до голяма степен напомнят неговите, а понеже и аз имам дете с мозъчно увреждане и съм преминал по същия път на справяне с нещастието в живота ми. Също като Кензабуро Ое аз не спирам да описвам увреденото си дете в произведенията си; то се появява отново и отново. Точно тази близост с Ое обаче ме накара да избягвам творбите му, защото се боях, че ще открия идеи за тези деца, които не споделям, и това ще ме нарани или ядоса; или че идеите му ще са толкова истински и завършени, че ще бъда принуден да замлъкна, тъй като няма да има какво да добавя. (Този страх не е неоснователен. Бях сключил с издателя си договор за книга със заглавие „Genesis“, когато прочетох „Ancient of Days“ на Майкъл Бишоп. Макар че сюжетите нямаха почти нищо общо освен това, че описваха премеждията на първобитни хора, попаднали в съвременното общество, идеите на Бишоп бяха толкова завършени и толкова истински, че се наложи да анулирам договора; написването на книгата стана невъзможно и вероятно никога няма да се осъществи.)

По-късно, след като написах първите три глави на тази книга, случайно се отбих в книжарницата „Нюз анд Повълс“ в Грийнсбъро, Северна Каролина, и там попаднах на една-единствена бройка на едно тънко книжле, наречено „Япония, тайнственото и аз“. Авторът бе Кензабуро Ое. Аз не го бях търсил, той сам ме намери. Купих си тази книжка; занесох я у дома.

Държах я неотворена на нощната си масичка два дена. Сетне дойде безсънната нощ, когато трябваше да започна четвърта глава, тази, в която Питър и Сиванму за пръв път се сблъскват с японската култура па планетата Божествен вятър (в град на име Нагоя, защото точно в този японски град брат ми Ръсъл отиде като мисионер през седемдесетте). Погледът ми попадна върху книгата на Ое и аз я взех, отворих я и зачетох първата страница. Отначало Ое описва дълготрайната си връзка със Скандинавия, от времето, когато като дете чел преводи (или по-скоро японски преразкази) на серия скандинавски разкази за някой си Пиле.

Спрях да чета веднага, защото никога не се бях замислял за каквато и да било прилика между скандинавските страни и Япония. Веднага обаче си дадох сметка, че и Япония, и скандинавските страни са били периферни нации. Влезли са в цивилизования свят в сянката (или в ослепителното сияние) на една доминираща култура.