Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 200

Следвоенните писатели търсят различен път, който ще заведе Япония не в центъра, а в периферията на света. (стр. 97–98)

Основата на съжденията му не е като на моите, но вижданията за света като съставен от център и периферия са подобни.

Аз приех загрижеността на Ое за литературата доста лично, защото, също както него, аз съм представител на една „периферна“ култура, която „приема“ и „разпространява“ идеи от друга, доминираща култура и е заплашена да се отклони от пътя към центъра. Говоря за мормонската култура, зародила се в периферията на Америка и ставаща все повече американска, отколкото мормонска. „Сериозната“ литература на съвременна Америка е упадъчна, долнокачествена и безнадеждно несъществена, не притежава аудитория, която да вярва или да се интересува от нея, не дава отзвук в обществото. И също като Ое (или поне така го разбирам) аз виждам възраждането (или създаването) на истинска мормонска литература в отхвърлянето на модерната „сериозна“ (но всъщност повърхностна) американска литература и замяната й с литература според критериите на Ое за джунбунгаку (чиста литература — б. p.):

Ролята па литературата — тъй като човекът очевидно е същество, живеещо с историята — е да създава модел на съвремието, включващ минало и бъдеще, отразяващ също така хората на настоящата епоха. (стр. 66)

Това, което „сериозните“ мормонски литератури никога не са опитали да направят, е модел, отразяващ хората на нашата култура и епоха. Или по-скоро са опитали, но никога отвътре: позицията на скрития автор (ако използваме термина на Уейн Буут) винаги е била скептична и външна, вместо критична и вътрешна. Според мен не може да има истинска национална литература, ако ценностите й са взети отвън, не от самата национална култура.

Аз обаче невинаги пиша изцяло мормонска литература. Често навлизам в жанра на научната фантастика и задоволявам потребностите на читателите му — на тази също периферна култура, макар и надхвърляща държавните граници. В същото време, за добро или за лошо, съм американски писател, създаващ американска литература за американските читатели. И на още по-общо ниво, съм човек, пишещ човешка литература за човеци, както всички в този занаят. Понякога това също ми се вижда периферна култура. Ние със страстната си нужда да се съюзяваме, когато сме сами, да отхвърляме смъртта, като в същото време боготворим неустоимата й мощ; да се противопоставяме на вмешателствата, като се месим в чуждия живот; да запазваме тайните си, като разкриваме чуждите; да бъдем неповторими в свят на еднакви индивиди; ние наистина сме единствени сред всички растения и животни, които за разлика от нас знаят мястото си и ако изобщо мислят за Господ, не си го представят като свой баща и себе си като негови подобия. Колко сме опасни ние, като онези царства от периферията, колко сме склонни да нахлуваме във всяко незавзето кътче в старанието си все пак да се превърнем в център.