Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 196

После си дадох сметка, че дори това е твърде директен подход — било е невъзможно да се постигне. Би трябвало да се изтъкне не само, че младшите офицери са променили вижданията си, а също и най-съкровените си вярвания. Замислих се също така дали не е било възможно някой уважаван във военните среди мислител и философ да промени вижданията на някой велик главнокомандващ. Такива идеи са оказвали влиянието си и преди — и по-специално в Япония, която въпреки привидната закостенялост на традициите и може би благодарение на дългото си съществуване в периферията на китайската култура е една от нациите, които с най-голяма готовност приемат и адаптират чужди идеи и обичаи, като запазват приемствеността на обичаите при максимална гъвкавост на разбиранията. Възможно е било сред военните да се разпространи виждането за безсмислеността и безполезността на войната; ако това се беше случило преди нападението над Пърл Харбър, Япония може би е щяла да се откаже от завоевателната война срещу Китай; да затвърди позициите си и да възстанови мира със Съединените щати.

(Дали това щеше да е за добро, или за лошо, разбира се, е друг въпрос. С предотвратяването на войната биха се избегнали много жертви и ужаси, бомбардировките на много японски градове и в крайна сметка първото използване на ядрено оръжие; от друга страна обаче, не бива да забравяме, че именно войната е довела до американската окупация на Япония и налагането на демократичните идеи и устройство, довели до разцвета на японската култура и икономика. Това никога нямаше да стане възможно под управлението на военния елит. За щастие ние нямаме власт да върнем колелото на историята, защото тогава бихме били изправени пред тежък избор.)

Замисълът ми бе някой (отначало мислех да е Ендър) да се прехвърля от свят на свят в търсене източника на властта в Междузвездния конгрес. Кого трябваше да накара да промени вижданията си, за да убеди Конгреса да спре Лузитанската флотилия? Тъй като от самото начало бях повлиян от историята на Япония, реших, че японската култура на далечното бъдеще трябва да играе някаква роля в романа. Така Питър и Сиванму се озоваха на Божествен вятър.

Друга линия на сюжета също ме насочи към Япония. Случайно гостувах на едни близки приятели в Юта, Ван и Елизабет Гесел, наскоро след като Ван, преподавател по японски език в университета „Бригам Йънг“, се беше сдобил с компактдиск на Хикари Ое. Ван ми го пусна — запленяваща, майсторска, изразна музика в съгласие със западната математическа традиция — и ми разказа за композитора. Хикари Ое страда от мозъчно увреждане и забавено умствено развитие; в областта на музиката обаче той е безкрайно надарен. Баща му, Кензабуро Ое, наскоро получи Нобелова награда за литература; и макар да е написал много неща, най-значимите му произведения (които със сигурност са му спечелили наградата) са тези, в които описва отношенията си с увредения си син, болката от нещастието и радостта от разкриването на истинската природа на детето, а също и на родителите, обсипващи го с любов.