Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 191
Орсън Скот Кард
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
ПЪТЯТ ПРОДЪЛЖАВА БЕЗ НЕГО
Веднъж чух за един човек, който се разделил надве.
Едната половина не се променяла нито на йота, другата все растяла.
Неизменяемата половина винаги била права, растящата винаги била нова. И се чудех в този час коя част си ти и коя — аз.
На сутринта преди погребението на Ендър Валънтайн стана, изпълнена с мрачни мисли. Беше дошла на Лузитания, за да бъде с него и да му помага; съзнаваше колко наранява Якт, като иска отново да бъде част от живота на брат си, но въпреки това той напусна родната си планета, за да дойде с нея. Толкова много саможертви. А сега Ендър беше мъртъв.
Мъртъв и не съвсем. В дома й спеше мъжът, в чието тяло се беше преместила аюата на Ендър. Аюата на Ендър и лицето на брат й Питър. Някъде в него бяха спомените на Ендър. Той обаче още не ги беше открил, докосваше се до тях само несъзнателно от време на време. Той буквално се криеше в къщата й, за да не възбужда тези спомени.
— Ами ако срещна Новиня? Тя го обичаше, нали? — бе попитал Питър почти веднага след пристигането си. — Той изпитваше онова ужасно чувство на отговорност към нея. В известен смисъл аз някак си се тревожа, че съм женен за нея.
— Интересен проблем на самоличността, не мислиш ли? — отбеляза Валънтайн.
За Питър обаче това не беше просто един интересен проблем. Той бе ужасен от възможността да попадне в клопката на живота на Ендър. Страхуваше се да не би и той да трябва да се терзае до края на дните си от чувство за вина като Ендър.
— Като че съм зарязал семейството си — обясни. На това Валънтайн отговори:
— Съпругът на Новиня е мъртъв. Умря пред очите ни. Тя не търси някой млад мъж, който не я желае, Питър, животът й е изпълнен с достатъчно страдание. Ожени се за Сиванму, живей тук, хайде, бъди нов човек. Бъди истинският син на Ендър, живей, както би живял той, ако нуждите на останалите не го бяха провалили от самото начало.
Дали той приемаше напълно съвета й, или не, Валънтайн нямаше представа. Той продължи да се крие в къщата, да отбягва всички посетители, които можеха да събудят спомените му. Олядо, Грего и Ела се изредиха, за да изкажат на Валънтайн съболезнованията си за смъртта на брат й, но Питър така и не се появи пред тях. Сиванму отиде вместо него; милото момиче притежаваше освен това желязна воля, което се харесваше много на Валънтайн. Сиванму играеше ролята на близка приятелка на опечалената, стараеше се да поддържа разговора, докато всяко от децата на Новиня говореше за това, как Ендър спасил семейството им, как осветлил живота им.
Пликт седеше в ъгъла на стаята, слушаше, запомняше, подготвяше речта, на която бе посветила целия си живот.
„О, Ендър, чакалите ръфаха от живота ти през всички тези три хиляди години. Сега идва ред на приятелите ти. Ще бъдат ли в крайна сметка следите от зъбите им по твоите кости различни?“
