Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 18

Питър. Младата Валънтайн. Откъде се бяха появили? Бяха откраднали душата му и я бяха отнесли със себе си. Те вършеха това, което иначе щеше да прави той. Докато той чакаше тук, на Лузитания и… тлееше. Това искаше да каже. Ако изгуби Новиня, кой щеше да поддържа тялото му, което се носеше из вселената от хиляди години?

— Не мога да реша — каза Новиня.

— Можеш. Ти ще решиш дали искаш да остана с теб като едно от Децата на Христовия ум. Ако пожелаеш, ще съм способен да мина през всички препятствия.

Тя се изсмя подигравателно:

— Препятствия ли? Пред хора като теб няма препятствия. Само камъчета.

— Хора като мен ли?

— Да, хора като теб. Само защото не съм срещала други; защото, независимо колко обичах Либо, той никога не е бил толкова жизнен като теб; защото, когато заобичах теб, за пръв път се влюбих в зрял мъж; защото ми липсваш повече от всичките ми деца, повече от родителите ми, повече от всички, които съм обичала някога; защото сънувам само теб; това не означава, че няма други като теб. Вселената е безкрайна. Не може да си толкова единствен. Нали?

Той се пресегна над картофените филизи и нежно докосна крака й.

— Значи още ме обичаш, така ли?

— О, затова ли дойде? За да разбереш дали те обичам? Той кимна:

— Отчасти.

— Обичам те.

— Значи мога да остана, така ли?

Тя избухна в сълзи. Заплака с глас. Отпусна се на земята; той протегна ръце да я прегърне, без да се интересува, че ще смачка младите растения. След като постояха прегърнати известно време, тя спря да плаче, обърна се към него и го притисна до себе си толкова силно, колкото той притискаше нея.

— О, Андрю — прошепна с прегракнал от плач глас. — Обича ли ме достатъчно Господ, за да пи събере отново, когато имам такава огромна нужда от теб?

— Ще съм твой до края на дните си.

— Знам. Но се моля па Господ да ми позволи да умра преди теб.

ТРЕТА ГЛАВА

МНОГО СМЕ

Нека ви разкажа най-красивата приказка, която знам.

Един човек имал куче и много го обичал.

Кучето ходело навсякъде с него,

но човекът не можел да го научи на нищо полезно.

Кучето не искало да носи или посочва нищо,

не искало да се надбягва,

да пази или да стои на стража.

То просто седяло и го гледало

все с едно и също загадъчно изражение.