Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 20

Младата Валънтайн, изглежда, му бе сестра по съдба във всяко отношение. Миро я беше видял да се появява на белия свят в същото време, в което и собственото му ново тяло. Тя нямаше минало, нямаше родители, нямаше връзки със света освен чрез Ендър, чийто ум я беше създал, и Питър, другото подобно творение. О, можеше да се приеме, че е свързана и с първата Валънтайн, „истинската Валънтайн“, както я наричаше младата Вал, но старата Валънтайн без съмнение не желаеше да прекара и една секунда в компанията на тази красива девойка, която дори само със съществуването си я правеше за посмешище. Освен това младата Вал бе създадена от представата на Ендър за съвършена добродетел. Тя не само че нямаше близки, ами и искрено желаеше доброто на другите и бе готова да се жертва за тях. Така Миро се сдоби с компания, с надеждната си помощничка, с постоянната си поддръжничка.

Не и с приятел обаче. Защото Миро много добре знаеше кой всъщност е младата Вал: един преоблечен Ендър. Не жена. И нейната любов и вярност към него бяха всъщност Ендъровите любов и лоялност, наистина надеждни, но не нейни собствени. У пея нямаше нищо нейно. Затова, въпреки че свикна с компанията й и се смееше и шегуваше с нея по-свободно, отколкото с всеки друг досега, Миро не си позволяваше по-дълбока привързаност. Дори да забелязваше тази липса на топлота в отношението му, тя не го показваше; дори да се чувстваше обидена, не й личеше.

Това, което изразяваше, бе радостта от успехите им, и настояваше да работят още по-усилено.

— Нямаме възможност да губим по цял ден за всяка планета — бе казала от самото начало и го доказваше, като се грижеше винаги да се вместват в график от три пътувания на ден.

След всеки три планети се връщаха на Лузитания, вече заспали; спяха на кораба и говореха с останалите само когато трябваше да ги предупредят за възможни проблеми пред колонистите на някой от новите светове. По три пътувания на ден правеха само ако посетените планети предоставяха някакви възможности за живот. Когато Джейн ги пренесеше на светове, които очевидно не бяха подходящи — например покрити само с вода или с негодна за дишане атмосфера, — те веднага се преместваха, за да проверят следващия свят, сетне друг. През тези обезкуражителни дни, когато нищо сякаш не се получаваше, обикаляха по пет-шест такива планети. Младата Вал настояваше да работят още и още, докато достигнат границата на издръжливостта си, ден подир ден, и Миро приемаше водачеството й, защото знаеше, че е необходимо.

Истинската му приятелка не беше човешко същество. Живееше в кристала в ухото му. Джейн — шепотът в съзнанието му, когато се събудеше сутрин, тази, която чуваше всичките му мисли, която знаеше нуждите му, преди сам да ги забележи. Джейн, която споделяше сънищата му, която го беше придружавала през най-тежките години като инвалид, която го бе прехвърлила в Отвъдното, за да може да се възстанови. Джейн, най-вярната му приятелка, която скоро щеше да умре.

Това всъщност ги ограничаваше. Джейн щеше да умре и в този момент пътешествията в космоса щяха да станат невъзможни, защото никое друго същество нямаше достатъчно памет, за да прехвърли каквото и да било в Отвъдното и след това да го върне в реалността. Смъртта на Джейн щеше да дойде не по естествени причини, а защото Междузвездният конгрес бе открил съществуването па тази подривна програма, способна да контролира или поне да прониква във всичките му компютри, и изключваше систематично и прочистваше цялата си мрежа. Тя вече чувстваше липсата на изключените системи, до които нямаше достъп. Скоро сигналът за пълното й унищожаване щеше да бъде предаден. И тогава всички, които не бъдат евакуирани от Лузитания на други светове, щяха да останат в капан, в очакване на Лузитанската флотилия, която все повече се приближаваше е намерението да ги унищожи.