Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 179

Чакането приключи. Подобният на кутийка кораб се появи до тях. Питър отвори вратата и двамата влязоха, преди останалите наоколо да осъзнаят какво е станало. Тълпата нададе гневни викове, но Питър затвори и запечата люка.

— Вътре сме — каза Сиванму, — но къде отиваме?

— Джейн изчислява скоростта на „Докторчето“.

— Мислех, че не може да го вземе без космически кораб.

— Тя анализира данните от сателита. Ще изчисли точното положение на ДМ устройството в определен бъдещ момент, след това ще ни прехвърли отвъд и ще ни върне на абсолютно същото място със същата скорост.

— „Докторчето“ ще се озове в този кораб? С нас?

— Стой до стената. И се дръж за мен. Ще бъдем в безтегловност. Досега успя да посетиш четири различни планети, без да го изпиташ.

— Ти изпитвал ли си го? Питър се засмя и поклати глава:

— Не в това тяло. Предполагам обаче, че някъде дълбоко в съзнанието си знам как да се държа, защото…

В този момент изпаднаха в безтегловност, а в средата на кораба, без да докосва стените му, се материализира огромната ракета, носеща „Докторчето“. Ако двигателите й още работеха, те щяха да бъдат изпепелени. Ракетата обаче се движеше по инерция; изглеждаше, сякаш виси във въздуха, защото космическият кораб се движеше с абсолютно същата скорост.

Питър закрепи краката си за една пейка, закована за стената, после протегна ръка и докосна ракетата.

— Трябва да я допрем до пода.

Сиванму също опита да я докосне, но веднага се отдели от стената и се понесе във въздуха. Започна да й се повръща и тя отчаяно затърси някаква повърхност, която да й бъде като долна опорна точка.

— Представи си, че устройството е отдолу — подкани я Питър. — Устройството е долу. Ти падаш към него.

Тя се преориентира. Приближи се и докосна устройството. Беше в състояние само да наблюдава, радостна, че още не е започнала да повръща, как Питър леко прибутва ракетата към пода. Когато двете повърхности се докоснаха, корабът потрепери, защото масата на устройството бе много по-голяма.

— Добре ли е? — попита Питър.

— Да — отвърна Сиванму; сетне си даде сметка, че въпросът е бил отправен към Джейн.

— В момента Джейн разглежда ракетата — обясни Питър. — Прави го с всеки кораб, преди да го пренесе. Едно време го правеше по компютърен път. Сега аюата й извършва своеобразен оглед на вътрешната структура. В състояние е да го направи само ако въпросният предмет е в пряк контакт с нещо, което й е познато: корабът. Ние. Когато запомни вътрешната му структура, ще може да го прехвърли отвъд.

— Просто ще го прехвърлим там и ще го оставим?

— Не. Устройството няма да запази целостта си и ще се взриви или ще се разпадне. И в двата случая никой не знае какви поражения ще причини. Колко негови малки копия ще се появят из вселената.

— Николко. За създаването на нещо ново е необходим интелект.