Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 178

— Е, ние го правим постоянно, няма проблем.

— Напротив, има. Джейн казва, че в кораба имаме визуални насоки, получаваме чувство за сигурност. Без тези стени, без светлина, в абсолютната празнота можем да загубим мястото си. Можем да забравим, че сме свързани със собствените си тела. Наистина ще е трудно да се задържим цели.

— Ще помогне ли, ако сме с толкова силна воля, толкова инатливи, амбициозни и егоистични, че винаги преодоляваме всички препятствия по свой собствен начин, независимо какво става?

— Мисля, че тези качества наистина ще са ни от полза.

— Да действаме тогава. На конете!

* * *

Намирането на аюата на Питър бе лесно. Джейн беше влизала в тялото му, бе следвала аюата му — или по-скоро гонила, — затова я познаваше, без да я търси. Със Сиванму обаче положението бе различно. Джейн изобщо не я познаваше толкова добре. Пътуванията, при които я беше пренасяла, се извършваха в космически кораб с познато местоположение. След като откри аюата на Питър обаче — или на Ендър, — задачата й се оказа неподозирано лесна. Защото двамата, Питър и Сиванму, бяха свързани филотично. Между тях съществуваше ефирна мрежа. Дори без кутия, в която да се поберат, Джейн можеше да ги пренесе заедно, и двамата наведнъж, сякаш бяха едно цяло.

И когато ги прехвърли в Отвъдното, тя почувства как двамата се държат още по-здраво един за друг — не само с телата си, а и с невидимите връзки на съществото. Излязоха заедно отвъд и заедно се върнаха в реалността. Джейн почувства известна ревност — също както ревнуваше Новиня, без да изпитва истинска тъга или гняв. Съзнаваше обаче, че е абсурдно. Миро бе нейният любим. Ендър беше неин баща и приятел, а сега от него бе останало съвсем малко. Той съществуваше като Питър, който си спомняше само последните няколко месеца с нея. Бяха приятели, но тя нямаше претенции за сърцето му.

Познатата аюа на Ендър Уигин и аюата на Сиванму се пренесоха дори по-здраво свързани на повърхността на Лузитания.

* * *

Застанаха насред космодрума. Последните неколкостотин души, уплашени за живота си, отчаяно опитваха да разберат защо пренасянето на корабите е спряло точно в момента на изстрелване на ДМ устройството.

— Всички космически кораби тук са пълни — отбеляза Питър.

— Ние обаче нямаме нужда от такъв — каза Сиванму.

— Напротив. Джейн не може да вземе „Докторчето“ без кораб.

— Да го вземе ли? Значи наистина имаш план.

— Не го ли каза сама преди малко? Не мога да допусна да сгрешиш в преценката си. — Сетне Питър заговори с Джейн през кристала: — Тук ли си вече? Можеш ли да се свържеш с мен чрез сателита… добре. Добре. Джейн, имам нужда от свободен кораб, изпразни някой от тези тук. — Той замълча, после добави: — Прехвърли хората на някоя колония, изчакай да слязат и върни кораба за нас, далеч от тълпата.

Един от космическите кораби на космодрума веднага изчезна. От тълпата се изтръгнаха радостни възгласи и всички се втурнаха към един от останалите кораби. Питър и Сиванму зачакаха, знаеха, че с всяка минута, изгубена за разтоварването на кораба, „Докторчето“ се приближава към детонацията си.