Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 181

— Ако си въобразявате, че можете…

Адмиралът обаче не довърши изречението, защото по-мощник-капитанът скочи мълниеносно по стълбите към трюма, където веднага започна да върти болтовете, придържащи капака на часовниковия механизъм.

— Каузо — каза Ландс, — това не може да е…

— Точно това е „Докторчето“, сър.

— Ние го изстреляхме! — изкрещя адмиралът.

— Вероятно по погрешка — намеси се Питър. — Или по недоглеждане. Защото Междузвездният конгрес ви забрани да го използвате.

— Кои сте вие и как се появихте тук?

Каузо се изправи, по челото му се стичаше пот:

— Сър, имам честта да докладвам, че при не повече от две минути до експлозията успях да предотвратя разпрашаването на този кораб на атоми.

— Радвам се, че не сте измислили някоя глупава система, като завъртане на два различни ключа или някаква тайна комбинация за изключването на това чудо — отбеляза Питър.

— Не, предвидено е да се изключва доста лесно — потвърди Каузо. — Навсякъде са изписани инструкции как се прави. Активирането, това е трудната работа.

— Вие обаче някак си успяхте да го активирате.

— Къде е превозното ви средство? — пожела да узнае адмиралът; заслиза решително по стълбата към трюма. — Как се появихте тук?

— С един прекрасен контейнер, от който се освободихме, след като вече нямахме нужда от него. Не сте ли разбрали още, че не сме дошли, за да ни разпитвате?

— Арестувайте ги — нареди Ландс.

Каузо погледна адмирала, сякаш го смяташе за полудял. Другият офицер обаче пристъпи към изпълнение на заповедта. Направи няколко крачки към Питър и Сиванму.

Те моментално изчезнаха и се появиха отново на площадката, от която бяха дошли тримата военни. Отговорникът по тила зина от удивление:

— Сър, преди няколко секунди бяха тук.

Каузо, от друга страна, вече беше осъзнал, че става нещо необичайно и че за подобни случаи няма подходяща уставна реакция. Затова постъпи според коренно различни правила. Прекръсти се и зашепна молитва.

Ландс обаче отстъпи няколко крачки назад, докато не се блъсна в „Докторчето“. Опря се в него, сетне изведнъж дръпна ръка, сякаш се е опарил.

— О, Господи! — промълви. — Аз опитах да извърша това, което е направил Ендър Уигин.

Сиванму не се сдържаше вече. Разсмя се с глас.

— Странно — отбеляза Питър. — И на мен ми идеше да сторя същото.

— О, Господи! — повтори Ландс.

— Адмирал Ландс — заговори Питър, — имам едно предложение. Вместо да губите месеци реално време в промяна на курса за повторно незаконно изстрелване на това чудо или за установяване на безсмислена, унизителна карантина над Лузитания, защо не се насочите към някой от Стоте свята — Трондхайм е близо — и междувременно не подготвите доклад за Междузвездния конгрес? Дори имам някои идеи за съдържанието му, ако се интересувате.

В отговор Ландс извади лазерния си пистолет и го насочи към Питър.

Питър и Сиванму мигновено изчезнаха и отново се появиха зад адмирала. Питър се пресегна и бързо обезоръжи Ландс, за нещастие счупвайки два пръста на ръката му.