Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 180

— От какво мислиш, че е създадено туй чудо? Като всяка частица от тялото ти, като скалите и дърветата, и облаците то е изградено от аюи. И към тях ще се свържат още аюи, жадни за съществуване, за съзидание, за развитие. Не, това нещо е зло и ние няма да го оставим отвъд.

— Къде ще го носим?

— У дома, при този, който го е изпратил.

* * *

Адмирал Ландс стоеше мрачен на мостика на флагманския си кораб. Знаеше, че Каузо вече е разгласил вестта — „Докторчето“ е изстреляно незаконно, в разрез със заповедите; адмиралът ще бъде съден или дори по-лошо, когато се върнат. Никой не му говореше, никой не смееше да го погледне. И Ландс знаеше, че трябва да го свалят и да поверят командването на Каузо, помощник-капитана на кораба, и на заместник-командира на флотилията, адмирал Фукуда. Жестът на Каузо да не го арестува веднага бе любезен, но безсмислен. Знаейки истината за неподчинението му, неговите хора нямаше да искат да му се подчиняват повече, а и щеше да е нечестно да иска това от тях.

Ландс се обърна, за да предаде сам командването, и забеляза помощник-капитана, който вече се приближаваше.

— Сър.

— Знам. Отказвам се от командването.

— Не, сър. Елате с мен.

— Какво сте намислили? — попита Ландс.

— Заместник-командирът по снабдяването докладва за някакъв предмет в трюма.

— Какъв?

Каузо не отговори. Ландс кимна и двамата излязоха от командната кабина.

* * *

Джейн бе пренесла контейнера, изпълняващ ролята на космически кораб, не в оръжейния склад, защото там можеше да се побере само „Докторчето“, а в главния трюм. Така ефектът щеше да е по-голям, а и премахваше опасността от повторно изстрелване на ракетата.

Питър и Сиванму излязоха в трюма.

След това Джейн махна малкия им кораб и така ги остави сами с „Докторчето“.

Корабът щеше да се появи отново на Лузитания, но никой нямаше да се качи в него. Нямаше нужда. ДМ устройството вече не летеше към планетата. Сега се намираше в трюма на флагманския кораб на Лузитанската флотилия, отдалечаваща се със скорост, близка до тази на светлината. Гравитационният взривател на „Докторчето“, разбира се, не можеше да се активира, защото не се намираха в близост до никакво космическо тяло с голяма маса. Часовниковият механизъм обаче все още работеше.

— Надявам се да ни забележат скоро — каза Сиванму.

— О, не се притеснявай. До взривяването има цели няколко минути.

— Никой ли още не ни е видял?

— В онази кабинка имаше някакъв човек — посочи Питър към една отворена врата. — Видя кораба, след това нас и „Докторчето“. Сега го няма. Предполагам, че не ще останем сами много дълго.

Една врата високо в стената на трюма се отвори. На площадката пред нея излязоха трима мъже.

— Здрасти — поздрави ги Питър.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита единият, чиято униформа носеше най-много нашивки.

— Обзалагам се, че вие сте адмирал Боби Ландс. А този с вас трябва да е заместникът ви, Каузо. А вие сигурно сте заместник-командирът по тила, Лънг.

— Попитах кои, по дяволите, сте вие! — повтори Ландс.

— Струва ми се, че не подреждате задачите си по приоритет. Ще имаме достатъчно време за обсъждане на самоличността ми, след като спрете часовниковия механизъм на оръжието, което толкова непредпазливо изхвърлихте в космоса в опасна близост до една населена планета.