Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 168

Такава чест — Ясухиро се надяваше да му е достатъчна, за да го направи щастлив, ако загуби всичко друго. Защото наистина смяташе да напусне фирмата на Цуцуми, ако го порицаят. Ако родът му не предприеме действия за премахване на заплахата, той не можеше да остане. Нито да премълчи. Щеше да говори и да отправи обвиненията си към Цуцуми. Нямаше да ги заплаши, че ще го направи, защото представителите на рода гледаха с презрение на всяка заплаха. Просто щеше да говори. Сетне заради нелоялното му отношение те щяха да сторят всичко възможно, за да го съсипят. В никоя фирма нямаше да искат да го вземат на работа. Нямаше да може да се задържи дълго на никоя държавна служба. Когато казваше на Аймана, че ще отиде да живее при него, той не се шегуваше. Веднъж попадне ли под ударите на рода Цуцуми, човек можеше да разчита единствено на милостта на приятелите си — ако изобщо имаше приятели, които да не се страхуват от отмъщението на Цуцуми.

Такива мрачни сценарии минаваха през главата на Ясухиро, докато чакаше; чакаше, часове наред. Те със сигурност не бяха отминали писмото му с безразличие. Сигурно още го обсъждаха.

Накрая заспа. Операторката на ансибала го събуди — не тази, която беше дежурна, преди да заспи, а друга.

— Вие ли сте уважаемият Ясухиро Цуцуми?

Заседанието беше в разгара си; въпреки най-добрите си намерения той бе последен. Цената на такова ансибално заседание в реално време беше космическа, да не говорим за неудобството при провеждането му. При новата компютърна система всеки участник трябваше да стои пред някой ансибал, тъй като за никакво обсъждане не можеше да става дума, ако чакаха забавянето от системите за сигурност при предаването на сигнала от компютър.

Когато видя надписите под лицата на дисплея, Ясухиро се почувства едновременно поласкан и ужасен. Обсъждането не беше оставено на пълномощници и заместници. Иошиаки-Сейджи Цуцуми присъстваше лично, старецът управляваше фамилията Цуцуми, откакто Ясухиро се помнеше. Това сигурно бе добър знак. Йошиаки-Сейджи — или Йес сър, както го наричаха, разбира се, не в негово присъствие — нямаше да се разкарва до ансибала, за да смъмри някой непослушен подчинен.

Самият Йошиаки не говореше, разбира се. Тази задача се падаше на стария Еичи. Еичи бе известен като съвестта на Цуцуми — което, твърдяха злите езици, означавало, че е глухоням.

— Нашият млад брат се прояви доста дръзко, но постъпи наистина мъдро, като ни предаде мислите и чувствата на уважавания си учител Аймана Хикари. Въпреки че никой от нас на Хоншу няма честта да познава лично пазителя на Ямато, ние всички слушаме думите му. Не бяхме готови да приемем, че японците могат да са отговорни като народ за изпращането на Лузитанската флотилия. Нито сме смятали, че родът Цуцуми носи някаква отговорност за политиката освен пряко свързаната с икономиката и финансите.

Думите на младия ни брат са прочувствени и смели и ако не идваха от човек, скромен и отнасящ се с необходимото уважение през всичките си години на работа с нас, предпазлив и в същото време достатъчно дързък, за да поема рискове, когато се налага, ние може би нямаше да обърнем внимание на това писмо. Занимахме се обаче много внимателно с него и научихме от правителствени източници, че японското влияние в Междузвездния конгрес е било и е ключово по този въпрос. Смятаме, че не му е времето да опитваме да създаваме съюз с други фирми, за да променяме общественото мнение, флотилията може да пристигне всеки момент. Това е наша флотилия, ако Аймана Хикари е прав; а дори да не е, тя е човешка флотилия, а ние сме човеци и следователно би трябвало да можем да я спрем. Карантината е достатъчна мярка за защита на човечеството от заразата. Затова бихме искали да те информираме, Ясухиро Цуцуми, че ти се показа достоен за името, което носиш. Ние ще насочим всички средства на фамилията Цуцуми към убеждаване на достатъчен брой конгресмени да се противопоставят на изпращането на флотилията — да се противопоставят толкова енергично, че да организират незабавно гласуване за отзоваването й и издаването на забрана за унищожението на Лузитания. Независимо дали ще успеем, или не, нашият млад брат Ясухиро Цуцуми изпълни дълга си към нас не само с многобройните си постижения при управлението на фирмата си, но и с умението си да изслуша един външен човек, да постави моралната си позиция над финансовите интереси и най-накрая да рискува всичко, за да помогне на рода и да стори най-правилното. Затова нареждаме на Ясухиро Цуцуми да се премести на Хон-шу, където ще служи на фамилията като мой помощник. — При тези думи Еичи се поклони. — За мен е чест, че такъв изключителен млад мъж ще се обучава за мой приемник, след като умра или се пенсионирам.