Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 167

Ландс не беше лишен от чувства. Мисълта за омразата срещу него не му даваше да спи. Пък и тази задача не му допадаше особено — той не беше жесток човек и мисълта за унищожаването не само на прасенцата, а и на цялото човешко население на Лузитания го измъчваше. Никой от подчинените му не се съмняваше в неохотата му, с която щеше да стори необходимото; но и никой не се съмняваше в решителността му.

„Де да имаше някакъв начин — не преставаше да си мисли той. — Да можеше само Конгресът да ни изпрати вест, че е намерено лекарство или ваксина срещу Десколадата. Нещо, което да докаже, че опасност вече не съществува. Нещо, което да предотврати използването на «Докторчето» и то да остане в походно положение на борда на флагманския кораб.“

Тези пожелания обаче надали можеха да се нарекат надежди. Това бе невъзможно. Дори на Лузитания да са изнамерили лекарство, как можеше да се разбере това? Не, Ландс трябваше да извърши съзнателно онова, което е сторил Ендър Уигин, без да подозира. И щеше да го направи. И да понесе последствията. Щеше да се изправи срещу хулителите си с пълното съзнание, че е направил необходимото за благото на човечеството; сравнено с това, какво значение имаше дали човек е почитан, или несправедливо поруган?

* * *

В момента на възстановяване на ансибалната мрежа Ясухиро Цуцуми изпрати писмата си, след това се отправи към ансибалния център на деветия етаж на небостъргача и зачака с трепет. Ако родовите старейшини решат, че идеята му си заслужава да бъде обсъдена, щяха да поискат заседание в реално време, а той нямаше намерение да ги кара да чакат. Ако пък го смъмрят, той пръв щеше да прочете отрицателния им отговор, така че подчинените му на Божествен вятър щяха да го научат лично от него, а не от слухове.

Разбираше ли Аймана Хикари какво иска от него? Той бе в апогея на кариерата си. Ако продължава да се справя добре, щеше да започне да се мести от планета на планета, да се превърне в член на управленския елит, откъснал се от времето и изпратен в бъдещето благодарение на забавянето на стареенето при междузвездните пътувания. Ако го определят като посредствен обаче, имаше опасност да замразят растежа му в йерархията или дори да го понижат и той да остане завинаги на Божествен вятър. Никога нямаше да напусне планетата и щеше постоянно да се сблъсква със съжалението на онези, които знаеха, че не е успял да се издигне от обикновеното съществуване в космическата вечност на висшите ешелони.

Аймана вероятно го знаеше много добре. Дори това обаче не го беше спряло. Спасението на един чужд вид от унищожение — струваше си да жертваш една кариера за такава кауза. Какво значение имаше за Аймана, че не неговата е поставена на карта? Голяма чест беше, че мъдрецът е избрал точно Ясухиро, че го смята за достатъчно мъдър да разбере моралната опасност за народа на Ямато и достатъчно смел, за да действа въпреки цената, която трябва да плати.