Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 166

След няколко десетилетия обаче общественото мнение било обърнато на сто и осемдесет градуса от книгата, озаглавена „Царицата на кошера“, и Ендър Уигин, на практика вече в изгнание като губернатор на една новоколонизирана планета, изчезнал напълно от историята и името му започнало, да се свързва с унищожаването на един уязвим, добронамерен, недоразбран вид.

„Ако могат да се обърнат срещу невинно момче като Ендър Уигин, какво ли ще кажат за мен? — мислеше си Ландс. — Бъгерите са били брутални, бездушни убийци с фло-тилии от кораби, разполагащи с опустошителна мощ, а аз ще унищожа прасенцата, които наистина са вършили убийства, но съвсем незначителни: двама учени, които е напълно възможно да са нарушили някакво тяхно табу. Прасенцата със сигурност нямат шанс в предвидимо бъдеще да напуснат повърхността на планетата си и да поставят под въпрос властта на човека над вселената.“

Лузитания обаче бе не по-малко опасна от бъгерите — може би дори повече. Защото из тази планета вилнееше вирус, уморяващ всеки човек, когото зарази, освен ако жертвата не се тъпче до края на живота си с все по-големи дози от ставащи все по-малко ефикасни лекарства. Освен това вирусът бе способен на бърза адаптация.

Докато болестта остава в границите на Лузитания, заплахата не беше сериозна. Двама надменни лузитански учени обаче — официалните документи ги определяха като ксе-нолози, Маркос Владимир Рибейра фон Хесе — Миро, и Уанда Кенята Фигейра Мукумби — бяха нарушили правилата на човешката колония, като се „сдушили“ с местните и предоставили техника и биоматериал на прасетата. Междузвездният конгрес беше реагирал адекватно, като нареди нарушителите да бъдат изпратени на съд на друга планета, където, разбира се, да останат под карантина — но мерките трябваше да бъдат взети бързо и да са строги, за да не помисли вече никой на Лузитания да пренебрегва мъдрите закони, защитаващи човечеството от вируса на Десколадата. Кой би помислил, че такава нищожна човешка колония ще се опълчи срещу Конгреса, като откаже да предаде престъпниците? При тези обстоятелства нямаше друг изход, освен да се изпрати флотилия за разрушаването на Лузитания. Защото, докато на планетата цареше неподчинение, рискът от пускане в космоса на кораби, носещи заразата, бе твърде голям.

Всичко беше толкова ясно. Ландс обаче съзнаваше, че щом заплахата отмине, щом Десколадата бъде унищожена, хората ще забравят какво ги е грозяло и ще започнат да леят горчиви сълзи за прасетата, за бедния народ, станал жертва на жестокия адмирал Боби Ландс, Втория ксеноцид.