Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 169

Ясухиро се поклони тържествено. Това, разбира се, бе голяма чест, да го извикат направо на Хоншу — никой не беше отивал там толкова млад. Но да бъде помощник на Еичи и да го замести — не за такъв живот бе мечтал Ясухиро. Не беше работил толкова усърдно и вярно, за да стане философ и пазител на моралните ценности на рода. Той искаше да участва активно в управлението на семейните финанси.

Докато стигне до Хоншу обаче, щяха да минат години. Елши можеше да се помине преди това. Йес сър със сигурност също щеше да е мъртъв. Вместо да замества Еичи, той можеше да получи по-добра служба, по-подходяща за истинските му способности. Затова Ясухиро не можеше да откаже този странен подарък. Щеше да приеме съдбата си и да я следва.

— О, Еичи, татко мой, прекланям се пред вас и пред всички велики бащи на фирмата ни и най-вече пред Йошиаки-Сейджи сан. Вие ми оказвате чест, за която не съм достоен. Надявам се да не ви разочаровам твърде много. Също така съм благодарен, че в това трудно време духът Ямато е в такива грижовни ръце като вашите.

С официалното приемане на заповедта от негова страна заседанието свърши — все пак провеждането му бе доста скъпо, а родът Цуцуми винаги се стремеше да ограничава неоправданите разходи, ако е възможно. Връзката прекъсна. Ясухиро се облегна назад и затвори очи. Трепереше.