Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 165
Орсън Скот Кард
Докато смъртта не прекрати всички изненади.
ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА
КАК МОГАТ ДА РАЗГОВАРЯТ С ЖИВОТНИ?
Ако бяхме по-мъдри или по-добри, може би боговете щяха да ни обяснят безумните, немислими неща, които правят.
Щом научи за възстановяването на ансибалните връзки с Междузвездния конгрес, адмирал Боби Ландс издаде заповед флотилията да увеличи скоростта до малко под тази на светлината. Това бе изпълнено незабавно и той знаеше, че след час за всеки наблюдател на Лузитания корабите му ще изникнат сякаш от нищото. Летяха към сборния си пункт с невероятна бързина, обгърнати от масивни предпазни щитове, спасяващи ги от фатални сблъсъци с космически частици, не по-големи от прашинки.
Стратегията на адмирал Ландс бе проста. Да достигнат Лузитания с максималната възможна скорост, позволена от принципите на относителността, да хвърлят „Докторчето“ в периода на най-голямото си доближаване до планетата — прозорец от няколко часа — и да наберат отново близка до светлинната скорост, преди устройството да се взриви, за да избегнат опасността от попадане на някой от корабите в разрушителното му поле.
Добра, проста стратегия, основана на предположението, че Лузитания няма как да се защити. Ландс обаче не можеше да приеме това за сигурно. Лузитанските бунтари по някакъв начин се бяха сдобили с ресурси, позволили им да прекъснат за известен период от време връзките между флотилията и останалата част от вселената малко преди края на пътуването. Нищо че прекъсването се приписваше на някаква изключително мощна подривна компютърна програма; нищо че началниците му го уверяваха, че тази програма е премахната при добре организирана операция непосредствено преди пристигането на флотилията и изпълнението на разрушителната задача. Ландс нямаше намерение да си прави илюзии за привидната беззащитност на врага. От този противник можеше да се очаква всичко и той бе готов. Това беше война, с всякакви средства, и той нямаше да допусне мисията му да бъде компрометирана от небрежност или прекалена самонадеяност.
От получаването на задачата си той ясно съзнаваше, че ще стане известен в човешката история като Втория ксеноцид. Не беше лесно да приемеш унищожението на един цял разумен вид, особено на такъв като прасенцата на Лузитания — както личеше от всички доклади, твърде примитивни, за да представляват заплаха за човечеството. Дори когато чуждите същества представляваха заплаха, както бъгерите по време на Първия ксеноцид, един мекушав добряк, наричащ себе си Говорител на мъртвите, бе обрисувал тези жестоки чудовища като някакво утопично пчелоподобно общество, което всъщност не желаело нищо лошо на човечеството. Как можеше авторът на това писание да знае какво намерение са имали? Тази книга бе направо унищожителна, защото беше сринала тотално авторитета на детето-герой, преборило се толкова блестящо с нашествениците.
Ландс бе приел командването на Лузитанската флотилия без никакво съмнение в успеха си, но от самото начало на пътуването прекарваше всяка свободна минута в изучаване на оскъдната информация за Ендър Ксеноцида. Момчето, разбира се, нямало представа, че командва истинска човешка войска по ансибал; мислело си, че участва в много реалистична тренировъчна симулация. Въпреки това в кризисния момент взело правилното решение — използвало устройството, чиято употреба срещу планети била забранена, и унищожило последния бъгерски свят. Това сложило край на заплахата за човечеството. Такова беше вярното решение според всички правила на военното изкуство и по онова време момчето съвсем заслужено било обявено за герой.
