Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 163

— Отрязаха ни! — извика Куара. — Тъкмо получавах отговора им и изведнъж — нищо!

Миро едва сдържа смеха си. Как можеше да не е разбрала? Посланията на десколадорите бяха секнали просто защото вече не се намираха на орбита около планетата им.

Не чувстваше ли Куара гравитацията? Джейн бе успяла. Джейн ги беше върнала у дома.

Ала беше ли върнала и себе си? Миро стисна ръката й, наведе се, целуна я по бузата.

— Джейн — прошепна. — Не се загубвай там. Ела тук. Ела при мен.

— Добре.

Той вдигна глава, погледна я в очите:

— Ти успя!

— При това доста лесно. Не мисля обаче, че тялото ми е създадено за такъв дълбок сън. Не мога да помръдна.

Миро освободи коланите.

— О, вързал си ме — отбеляза тя.

Опита се да седне, но отново се отпусна на леглото.

— Отслабнала ли се чувстваш? — попита Миро.

— Сякаш плувам. Може би трябва да провеждам следващите полети без участие на тялото си.

Вратата се отвори рязко. Куара се изправи на прага почервеняла от гняв:

— Как смееш да го правиш без предупреждение! Ела се приближи зад нея, опита да я успокои:

— За Бога, Куара, тя ни върна у дома. Това не ти ли е достатъчно?

— Трябва да имаш поне малко приличие! — продължи да крещи Куара. — Да ни предупредиш, преди да си правиш експерименти!

— Тя все пак прехвърли и теб, нали? — засмя се Миро. Смехът му само разгневи Куара допълнително:

— Тя не е човек! Точно това харесваш в нея, Миро! Ти никога не можеш да се влюбиш в истинска жена. Каква е хрониката на любовта ти? Първо се влюби в жена, която ти се оказа полусестра, след това — в калкулатора на Ендър, а сега в това компютърно същество, което носи човешко тяло като дреха. Как няма да се смееш? Ти нямаш никакви човешки чувства!

Джейн бе станала, едва се държеше на крака. Миро се зарадва от бързото й възстановяване. Почти не обръщаше внимание на беснеенето на Куара.

— Не се прави, че не ме забелязваш, самодоволно копеле такова! — изкрещя тя в лицето му.

Той продължи да не й обръща внимание и всъщност наистина се чувстваше доста самодоволен. Джейн го хвана за ръката и двамата излязоха от спалното помещение. Докато я подминаваха, Куара изкрещя на Джейн:

— Ти не си богиня и нямаш право да ме мяташ от място на място, без дори да попиташ!

И я блъсна.

Не особено силно, но Джейн се олюля и се подпря на Миро. Той се обърна, уплашен, че може да падне. Видя обаче как тя блъска Куара в гърдите, много по-силно. Куара удари главата си в стената на коридора, загуби равновесие и се свлече в краката на Ела.

— Тя искаше да ме убие! — изкрещя.

— Ако искаше да те убие, сега още щеше да обикаляш в орбита около планетата на десколадорите — отбеляза Ела.

— Всички ме мразите! — избухна в сълзи Куара. Миро отвори вратата на совалката и изведе Джейн на светло. Тя стъпваше за пръв път на повърхността на планета, за пръв път виждаше слънце през тези човешки очи. Джейн спря, като вцепенена, завъртя глава, за да види още, вдигна лице към небето, сетне избухна в сълзи и се притисна до Миро.

— О, Миро! Твърде много е, за да го понеса! Толкова е красиво!