Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 161

„Възстанових всичките си знания, но не разполагам с пространство.“

През целия този процес аюата й обикаляше. По много пъти в секунда минаваше през тялото на Вал, привързано с колани за леглото в космическия кораб. По много пъти в секунда докосваше ансибалите и компютрите от възстановената, макар и не напълно, мрежа. И по много пъти в секунда танцуваше по дантелата между дърветата-майки.

Хиляди, десетки хиляди пъти трябваше да мине през тях, преди да си даде сметка, че дърветата-майки също са способни да съхраняват информация. Те имаха много малко собствени мисли, но можеха да запазват спомени, и то без никакво забавяне. Тя можеше да мисли, да задържа мислите си, да ги извлича мигновено. А паметта на дърветата-майки беше безкрайно дълбока; можеше да съхранява спомените па пластове, мисъл върху мисъл, все по-навътре в структурата на живите клетки, без да пречи на неясните мисли на самите дървета. Тази система бе далеч по-добра от компютърната; беше значително по-обширна от всяко двоично устройство. Макар дърветата-майки да бяха доста по-малко от компютрите, дълбочината и богатството на възможностите за запаметяване означаваше далеч повече пространство за съхранение на данни, които да се извличат много по-бързо. Освен за основните данни, за собствените й спомени за минали полети, Джейн изобщо нямаше да има нужда от компютрите. Алеята към звездите сега минаваше между дървета.

На повърхността на Лузитания в един космически кораб чакаше самотен работник на Царицата на кошера. Джейн го намери лесно, намери го и запомни формата на космическия кораб. Макар за ден-два да бе „забравила“ как се извършват мигновените космически полети, сега споменът се върна и тя го направи лесно — пренесе кораба отвъд, след миг го върна, но на много километри от предишното място, на една полянка пред гнездото на Царицата. Работникът стана от мястото си пред компютъра, отвори вратата и излезе. Разбира се, нямаше тържествено посрещане. Царицата на кошера просто погледна през очите на работника, за да се увери, че полетът е бил успешен, и изследва тялото му и корпуса на кораба, за да е сигурна, че нищо не е повредено или изгубено.

Джейн чу гласа на Царицата на кошера сякаш от далечината, защото тя инстинктивно се държеше настрани от такъв мощен източник на мисъл. Това бе препредадено послание, изказано от Човек в съзнанието й:

Всичко е наред. Можеш да продължаваш. Тя се върна на космическия кораб, в който бе собственото й живо тяло. Когато пренасяше други хора, Джейн оставяше собствените им аюи да се грижат за телата им и д-ги пазят цели. В резултат на това се бяха получили хаотичните творения на Миро и Ендър, копнеещи за тела, различни от обитаваните тогава от тях. Този ефект сега бе невъзможен поради краткото време, частица от секундата, през което корабът оставаше в Отвъдното. Сега обаче й се налагаше да държи в съзнанието си както образа на кораба, така и образа на Вал, а също да пренесе Миро, Ела, Куара, Файъркуенчър и работника на Царицата на кошера. Нямаше място за грешки.