Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 15

Той никога не й го каза, защото знаеше, че тя няма да иска да го чуе. И винаги бе пазил тези думи за себе си, защото знаеше, че тя вижда нещата но друг начин. Щом Господ й е отнел родителите, Пипо, Либо и накрая Ещевао, значи Той я наказваше за греховете й. Когато обаче Ендър не успя да предотврати самоубийствената мисия на Ещевао сред пекениносите, за нея той беше късоглед, своенравен, инатлив и не я зачиташе, защото не я обичаше достатъчно.

Той обаче я обичаше. С цялото си сърце. С цялото си сърце ли?

Поне така си беше мислил. И все пак, когато най-дълбоките му тайни се разкриха при онова първо пътуване в Отвъдното, не образът на Новиня бе създаден от сърцето му. Значи очевидно някой друг имаше по-голямо значение за него.

Е, той не можеше да контролира онова, което ставаше в подсъзнанието му. Имаше власт само над действията си и сега възнамеряваше да й покаже, че независимо колко се старае да го прогони тя, той няма да й се подчини. Без значение беше какво мисли тя за отношенията му с Джейн и за отдадеността му на спасяването на човешката раса. Любовта му към нея бе най-силна, тя беше най-важна за него. Той бе готов да зареже всичко заради Новиня. Беше готов да се затвори в манастир заради нея. Да изкоренява непознати бурени под палещите слънчеви лъчи. Заради нея.

Дори това обаче не беше достатъчно. Тя искаше от него да го прави не заради нея, а заради Христос. Е, толкова по-зле. Той не беше женен за Христос, нито пък тя. Все пак Господ не може да осъди любовта па един мъж и една жена. Бог със сигурност очаква точно това от човеците.

— Знаеш ли, аз не те обвинявам за смъртта на Куим — каза тя, използвайки рожденото име на Ещевао.

— Не знаех, но се радвам да го чуя.

— Отначало те обвинявах, но през пялото време съзнавах, че не е разумно. Той отиде, защото така искаше, и беше твърде голям, за да могат родителите му да му повлияят по някакъв начин. Щом аз не успях да го спра, как можех да очаквам ти да го направиш?

— Аз не исках да го спирам. Исках да отиде. Това беше смисълът на живота му.

— Дори и аз го осъзнавам сега. Така е. Трябваше да отиде, дори да умре, защото смъртта му имаше смисъл. Нали?

— Така спаси Лузитания от ксеноцид.

— И спечели много последователи на Христовата вяра. — Тя се засмя, както едно време, този звънък смях с насмешлива нотка, която той толкова обичаше. — Дървета християни. Кой би помислил?

— Вече го наричат свети Стефан Дървесни.

— Това е доста прибързано. Нужно е време. Първо трябва да го канонизират. На гроба му трябва да започнат да стават чудотворни изцеления. Повярвай ми, знам процедурата.

— Напоследък нямаме много мъченици. Ще го канонизират. Хората ще отправят молитви към него да се застъпи за тях пред Господ, и не без основание, защото, ако някой има право да бъде изслушан от Христос, това е синът ти Ещевао.

По лицето й се застинаха сълзи, макар отново да се усмихваше.

— Родителите ми станаха мъченици и ще бъдат светци; синът ми също. Светостта пропусна едно поколение.