Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 13

Първия път, когато се разминаха, тя едва вдигна очи. Нямаше нужда да го гледа — би трябвало да се досети, че след като е отказала да се срещне със съпруга си, той ще дойде на полето при нея. Ендър бе сигурен, че се е досетила, но също така съзнаваше, че е твърде горда, за да го погледне и да му покаже, че е искала отново да го види. Щеше да продължи да се взира в плевелите, докато очите я заболят, защото Новиня никога не превиваше гръб по чужда воля.

Освен, разбира се, по волята на Христос. Това послание му бе изпратила, посланието, което го накара да дойде с твърдото намерение да говори с нея. Кратка бележка, написана на езика на църквата. Тя се отделяше от него, за да служи на Господ заедно с другите Деца. Чувстваше, че мястото й е там. Освобождаваше го от всякаква отговорност към нея и той не трябваше да очаква от нея нищо, което не би дала на всяко друго Дете на Господ. Съобщението звучеше хладно въпреки красивите фрази.

Ендър също не се огъваше лесно по волята на когото и да било. Вместо да се подчини на желанието й, той дойде, решен да й се противопостави. И защо не? Новиня далеч невинаги вземаше правилните решения. Всеки път щом решеше да направи нещо за доброто на някого, действията й бяха пълен провал. Като в случая с Либо, приятеля й от детинство и таен любовник, баща на всичките й деца по времето на брака й с безплодния и жесток мъж, с когото бе живяла до смъртта му. От страх, че ще загине в ръцете на пекениносите като баща си, Новиня бе скрила от Либо жизненоважните си открития за биологията на планетата Лузитания, опасявайки се, че тези знания ще доведат до гибелта му. Точно незнанието обаче доведе до неговата смърт. Това, което бе направила за негово добро без знанието му, бе причинило края му.

„Човек би си помислил, че си е взела поука — размишляваше сега Ендър. — Тя обаче продължава все така. Взема решения, които разбиват живота на хората, без да се интересува от мнението им, без дори да се замисля, че те може би не искат да ги спасява от въображаемите опасности, от които си мисли, че ги избавя.“

Ето, ако се беше омъжила за Либо, той вероятно още щеше да е жив и Ендър никога нямаше да се ожени за вдовицата му и да й помогне в отглеждането на по-малките й деца. Това бе единственото семейство, което беше имал и което щеше да има. Колкото и неправилни да бяха решенията на Новиня, най-щастливото събитие в живота му бе станало възможно точно благодарение на една от най-смъртоносните й грешки.

На второто им разминаване тя все още упорито отказваше да го заговори и както всеки път, Ендър се предаде пръв и наруши мълчанието:

— Всички Деца па Христовия ум са женени, както знаеш. Това е орден за семейни двойки. Не можеш да станеш пълноправен член без мен.