Читать «Рожби на съзнанието» онлайн - страница 12
Орсън Скот Кард
Остана така, с ръце в джобовете, загледан в пея. Тя, на свой ред, стоеше със скръстени на гърдите ръце и също го гледаше.
— И така, с мен ли си? — попита накрая той.
— Трябва да опиташ да не се държиш грубо с мен.
— Обърни се към Ендър.
— Не ме интересува чия аюа те управлява. Ти имаш собствени мисли въпреки всичко и те са различни от неговите — уплаши се от пчелата, а той дори не си е мислил за насекоми в този момент, знаеш го. Така че, независимо какво те управлява и кое е истинското ти „аз“, ако ще работим заедно, искам да се държиш прилично с мен.
— Означава ли това, че няма да ми хвърляш повече пчели?
— Да.
— Добре. Защото, какъвто ми е късметът, Ендър сигурно ме е създал алергичен към пчелна отрова.
— За пчелата също няма да е приятно. Питър се усмихна:
— Ти май започваш да ми харесваш. А това никак не ми се нрави. — Тръгна към кораба и подвикна: — Хайде! Да видим каква информация ще ни даде Джейн за планетата, на която смятаме да се развихрим.
ВТОРА ГЛАВА
ТИ НЕ ВЯРВАШ В ГОСПОД
Когато проследявам пътя па боговете в дървото,
очите ми следят всяка извивка на дървесинната жилка,
но тялото ми се движи над дъските,
затова, който ме наблюдава,
мисли, че пътят на боговете е прав,
докато аз се движа в свят, в който няма нищо право.
Новиня не искаше да дойде.
Добрата стара учителка изглеждаше искрено смутена.
— Не е сърдита. Каза, че…
Ендър кимна, разбираше как учителката се разкъсва между състрадание и честност.
— Можеш да ми предадеш думите й. Тя ми е жена, ще го понеса.
Старата учителка завъртя очи:
— Аз също съм омъжена, както знаеш.
Разбира се, че знаеше. Всички в ордена „Деца на Христовия ум“ бяха женени. Такова беше правилото.
— Омъжена съм, така че много добре ми е известно, че жена ти е единственият човек, който знае кои думи не можеш да понесеш.
— Нека се поправя тогава. Тя ми е жена, така че съм решен да чуя думите й, независимо дали мога да ги понеса, или не.
— Каза, че има да плеви, така че няма време за по-маловажни борби.
Да, напълно в стила на Новиня. Твърдеше, че е влязла в лоното на Христа. Е, все пак точно Христос е прогонил фарисеите, Христос е наговорил всички онези жестоки и саркастични думи както на враговете, така и на приятелите си, не думи на любов и безкрайно търпение.
Ендър обаче нямаше навик да се отказва само защото чувствата му са наранени.
— Какво чакаш тогава? — попита. — Кажи ми къде мога да намеря мотика.
Старата учителка го изгледа продължително, сетне се усмихна и го въведе в градината. Скоро, с работни ръкавици и мотика в ръце, той застана в края на лехата, където работеше Новиня, но тя не вдигаше очи от Земята, подкопаваше бурен след бурен и ги обръщаше с корените нагоре, за да изсъхнат под безжалостните лъчи на палещото слънце. Така се приближаваше към него.
Ендър навлезе между неоплевените редове до този, в който работеше Новиня, и започна да разкопава с мотиката, движейки се към нея. Нямаше да се срещнат, само щяха да минат близо един до друг. Тя можеше да го забележи, а можеше и да не го види. Можеше да го заговори, можеше и да не продума. Тя все още го обичаше и се нуждаеше от него. А може би не. Независимо какво ще се случи обаче, в края на този ден той щеше да е плевил в същата градина, където и жена му, и така работата й щеше да се облекчи, независимо дали й се искаше да го види в тази роля.
