Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 9

— Предполагам — отговори Боб Ролинсън. — Изглежда несправедливо, но е така.

— Но защо, Боб? Защо?

Боб Ролинсън въздъхна, раздвижи се и се помъчи да обясни какво изпитва. Трябваше да преодолее неумението си да говори.

— Ами — започна той, — дядо ти е направил едно представление… предполагам, че така е станало в действителност. Бил е малко… театрал, ако разбираш какво имам предвид.

Погледна приятеля си, който определено не беше актьор. Приятен, тих, свестен млад мъж, искрен и объркан — такъв беше Али и Боб го харесваше заради тези му качества. Не бе нито екстравагантен, нито обичаше насилието и докато в Англия такива хора се харесваха и не пораждаха проблеми, според Боб в Средния Изток беше съвсем различно.

— Но демокрацията… — поде Али.

— О, демокрацията — размаха лулата си Боб. — Това е дума, която се тълкува различно. Едно е сигурно. Че никъде не я тълкуват според смисъла, който гърците са вложили първоначално в нея. Обзалагам се на каквото поискаш, че ако те изритат от тук, някой глупак търговец ще поеме управлението, ще наложи своите ценности, ще се провъзгласи за всемогъщ господ и ще реже главата на всеки, който се осмели да му противоречи по някакъв начин. И, забележи, ще говори, че това е демократично управление — на народа и за народа. Предполагам, че на хората ще им хареса. Ще бъде вълнуващо. Ще се лее кръв.

— Но ние не сме диваци! Живеем в цивилизовани времена.

— Има различни цивилизации… — отвърна Боб неопределено. — Освен това мисля, че у всеки от нас живее по един дивак, ако това е някакво извинение да го пуснем на свобода.

— Може би си прав — съгласи се печално Али.

— Онова, което хората в днешно време никъде не искат, е човек с разум — продължи Боб. — Нямам много ум в главата си — знаеш го добре, Али, но често си мисля, че светът около нас има нужда от здрав разум. — Той остави лулата си и седна на стола. — Но да оставим тези неща. Въпросът е как да те измъкнем оттук. Има ли някой във войската, на когото можеш напълно да се довериш?

Принц Али Юсуф бавно поклати глава.

— Преди две седмици бих ти отговорил положително. Но сега не знам… не съм сигурен…

— Отвратителна работа — кимна с глава Боб. — А в този твой дворец тръпки ме побиват.

Али се съгласи, без да се разчувства излишно.

— Да, в дворците гъмжи от шпиони… Те чуват всичко… те знаят всичко.

— Дори в дрешниците… — Боб замълча. — Старият Ахмед е на място. Притежава нещо като шесто чувство. Видял един от механиците да човърка нещо по самолета. Един от онези, за които бихме се заклели, че са ни абсолютно верни. Виж какво, Али, ако правим опит да те измъкнем оттук, не трябва да се бавим.