Читать «Котка сред гълъбите» онлайн

Агата Кристи

Annotation

Учебната година в престижно девическо училище започва ужасяващо, след като един от учителите е намерен убит. Уликите сочат, че никой не е такъв, за какъвто се представя, а убиецът е все още сред тях.

Пред Еркюл Поаро стои важната задача да открие истината, преди някой друг да е станал поредната невинна жертва.

Агата Кристи

Пролог

I

II

III

IV

V

VI

VII

Първа глава

Втора глава

I

II

Трета глава

I

II

III

Четвърта глава

I

II

III

IV

Пета глава

Шеста глава

I

II

Седма глава

I

II

III

Осма глава

I

II

Девета глава

II

III

IV

V

Десета глава

Единадесета глава

Дванадесета глава

I

II

Тринадесета глава

I

II

III

Четиринадесета глава

I

II

Петнадесета глава

Шестнадесета глава

I

II

III

IV

Седемнадесета глава

I

II

III

Осемнадесета глава

I

II

Деветнадесета глава

I

II

Двадесета глава

Двадесет и първа глава

I

II

III

Двадесет и втора глава

Двадесет и трета глава

I

II

Двадесет и четвърта глава

I

II

Двадесет и пета глава

I

II

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

Агата Кристи

Котка сред гълъбите

Пролог

Началото на учебната година

I

Първият учебен ден в училище „Медоубенк“. Лъчите на късното следобедно слънце огряваха широката чакълена алея пред сградата. Външната врата бе гостоприемно отворена, а вътре стоеше мис Ванситарт, с безупречна прическа и изящен костюм, които напълно съответстваха на архитектурния стил от времето на крал Джордж.

Някои от родителите, които не я познаваха, я бяха взели за самата велика мис Булстрод, тъй като не знаеха за навика на мис Булстрод да се оттегля в свещеното си уединено кътче, където се допускаха само избраните и привилегированите.

От едната страна на мис Ванситарт, заета с малко по-различни задължения, стоеше мис Чадуик — услужлива, осведомена, сраснала се до такава степен с „Медоубенк“, че бе невъзможно човек да си представи училището без нея. Всъщност то никога не беше и съществувало без нея. Мис Булстрод и мис Чадуик бяха положили основите на „Медоубенк“. Мис Чадуик беше леко прегърбена, носеше пенсне, обличаше се старомодно, говореше отнесено и беше блестяща математичка.

Из сградата се носеха любезните приветствия на мис Ванситарт.

— Как сте, мисис Арнолд? А, Лидия, хареса ли ти екскурзията в Гърция? Каква прекрасна възможност! Направи ли хубави снимки? Да, лейди Гарнит, мис Булстрод получи писмото ви относно часовете по изкуство и всичко е уредено. Как сте, мисис Бърд?… Да? Смятам, че днес мис Булстрод няма да има време да обсъди въпроса. Мис Лоуън е някъде тук, ако желаете да поговорите с нея. Преместихме те в друга стая, Памела. Намира се в далечното крило, край ябълковото дърво… Да, действително, лейди Вайълет, времето тази пролет беше ужасно. Това най-малкият ви син ли е? Как се казваш? Хектор? Какъв хубав самолет имаш, Хектор. Tres heureuse de vous voir, madame. Ah, je regrette, ce ne serait pas possible, cette apres-midi. Mademoiselle Bulstrode est tellement occupee1

Добър ден, професоре. Открихте ли още нещо интересно при разкопките?

II

Секретарката на мис Булстрод — Ан Шапланд, печаташе бързо и умело в една стаичка на първия етаж. Ан беше приятна млада жена на тридесет и пет години, с черна, лъскава като коприна коса. Можеше да бъде и привлекателна, когато поискаше, но животът я бе научил, че умението и компетентността се възнаграждават по-добре и предпазват от болезнени усложнения. В момента се беше съсредоточила в ролята си на идеална секретарка на директорка на прочуто девическо училище.