Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 11

— На мен? — погледна го учудено Боб.

— Да. Не искам тези скъпоценни камъни да попаднат в ръцете на враговете ми. Не знам кога възнамеряват да вдигнат бунт срещу мен. Може да са го замислили и за днес. Може да не доживея да стигна до пистата следобед. Вземи скъпоценните камъни и се погрижи за тях.

— Виж какво… не разбирам. Какво да правя с тях?

— Уреди нещо да ги изнесеш от страната.

Али гледаше съвсем спокойно смаяния си приятел.

— Искаш да ги дадеш на мен да ги пренеса?

— Може и така да се изразиш. Но аз действително смятам, че ще измислиш по-добър план от мен, за да ги занесеш в Европа.

— Само че, виж какво, Али, нямам ни най-малка представа как да го направя.

Али се облегна назад. Усмихваше се доволно.

— Ти си умен човек. Честен си. Спомням си още от училище, когато ми беше ординарец, че винаги измисляше нещо гениално… Ще ти дам името и адреса на един човек, който се занимава с такива неща… в случай, че загина. Не се притеснявай толкова, Боб. Направи всичко, което е по силите ти. Само това искам. Ако успееш, няма да те обвиня. Ще стане така, както Аллах пожелае. Единственото, което искам, е да не отмъкнат тези скъпоценни камъни от трупа ми. А що се отнася до останалото… — той сви рамене. — Нали ти казах. По волята на Аллаха.

— Ти си откачил!

— Не. Просто съм фаталист.

— Слушай, Али. Току-що каза, че съм честен човек. Но седемстотин и петдесет хиляди… Не смяташ ли, че биха изкушили дори един честен човек?

Али Юсуф погледна приятеля си с обич.

— Колкото и странно да ти звучи — отговори той, — не изпитвам никакви съмнения.

Втора глава

Жената на балкона

I

Боб Ролинсън вървеше по кънтящите от стъпките му мраморни коридори и бе нещастен както никога досега. Фактът, че носи в джоба на панталона си седемстотин и петдесет хиляди лири стерлинги го караше да се чувства крайно неловко. Имаше чувството, че почти всеки дворцов служител, когото срещаше по пътя си, знае всичко. Изпитваше усещането, че фактът за скъпоценния му товар е изписан на челото му. Сигурно би се успокоил, ако знаеше, че обсипаното му с лунички лице изглежда весело и добродушно както обикновено.

Стражите навън издрънчаха с оръжия. Боб тръгна по оживената главна улица на Рамат със замаяна глава. Къде отиваше? Какво щеше да прави? Нямаше представа. А нямаше много време.

Главната улица беше както повечето главни улици в Средния Изток, смесица от мизерия и великолепие. Банките демонстрираха новопридобитото си богатство. Безброй магазинчета предлагаха евтини пластмасови изделия. Вълнени бебешки терличета бяха изложени редом със запалки. Имаше шевни машини и резервни части за автомобили, аптеки излагаха на показ лекарства собствен патент с изтекъл срок на годност, големи реклами на пеницилин във всяка форма и огромни количества антибиотици. В много малко от магазините имаше неща, които човек действително би си купил, с изключение на последния модел швейцарски ръчни часовници, които задръстваха малките витрини. Разнообразието беше толкова голямо, че човек трудно би се въздържал да не купи нещо, заслепен от самото изобилие.