Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 7

Рискът от срещата с нея беше добре известен. Тя бе очарователна жена, дълбоко привързана към дъщерите си близначки и много приятна, когато бе на себе си — както те се изразяваха — но за зла участ крайно непредсказуема от време на време, когато не бе на себе си. Съпругът й — майор Карлтън-Сандуейз — се справяше доста добре. Със семейството живееше една братовчедка, която обикновено държеше под око лейди Вероника и я възпираше, ако бе необходимо. На спортния празник лейди Вероника, придружавана от съпруга си и грижовната братовчедка, пристигна съвършено трезва и изискано облечена, и се държа като безупречна майка.

Но имаше моменти, когато лейди Вероника се измъкваше от доброжелателите си, започваше да се налива и отиваше право при дъщерите си, за да ги увери в майчинската си обич. Близначките бяха пристигнали с влак сутринта и никой не очакваше появата на лейди Вероника.

Мисис Ъпджон продължаваше да говори. Но мис Булстрод вече не слушаше. Тя обмисляше разни планове за действие, защото виждаше, че лейди Вероника наближава фазата на нападателност. Но изведнъж, сякаш в отговор на молитвите й, се появи мис Чадуик, която препускаше в тръс, останала без дъх. Преданата Чади, помисли си мис Булстрод. Винаги може да се разчита на нея, независимо дали става дума за срязана артерия или пиян родител.

— Срамота — чуха се думите на лейди Вероника. — Опита се да ме спре… не искаше да идвам тук… обаче аз изиграх Едит… глупава стара мома… никой мъж не би я погледнал… Имах неприятности с полицията по пътя… не съм била в състояние да карам кола… дрън-дрън… Отивам да кажа на мис Булстрод, че си прибирам момичетата у дома… искам си ги у дома, милите на мама. Чудесно нещо е майчината любов…

— Великолепно, лейди Вероника — обади се мис Чадуик. — Толкова се радваме, че дойдохте. Бих искала да ви покажа новата спортна зала. Ще ви хареса.

Тя ловко насочи олюляващата се лейди Вероника в обратна посока, отвеждайки я далеч от училището.

— Сигурно ще намерим дъщеричките ви там — добави весело тя. — Такава хубава спортна зала, с нови шкафчета, със сушилня за банските костюми… — гласовете им заглъхнаха.

Мис Булстрод ги наблюдаваше. По едно време лейди Вероника се опита да се отскубне и да се върне към сградата, но мис Чадуик не се даде. Двете се скриха зад ъгъла с рододендроните, на път за усамотената, отдалечена спортна зала.

Мис Булстрод въздъхна с облекчение. Отличен за Чади. Напълно може да се разчита на нея! Не е съвременна. Нито умна — като изключим математиката, но винаги налице в случай на неприятности.

Тя се обърна с въздишка и чувство за вина към мисис Ъпджон, която си говореше сама от известно време…

— … въпреки че, разбира се — казваше тя в момента, — не съм носила истинско военно наметало или пък кама. Не съм скачала с парашут, нито съм участвала в саботажи. Не съм била и куриер. Не бях достатъчно смела. Скучна работа през повечето време. В канцелария. И планиране. Планиране по географски карти имам предвид. Но понякога беше вълнуващо и истински се забавлявах. Както ви казах вече, тайните агенти се преследваха един друг из Женева. Всички се познаваха и често пиеха в един и същи бар. Тогава не бях омъжена, разбира се. Хубави времена бяха.