Читать «Котка сред гълъбите» онлайн - страница 8

Тя изведнъж спря да говори и се усмихна дружелюбно в знак на извинение.

— Съжалявам, че говорих толкова много. Отнемам ви време, а трябва да се видите с толкова много хора.

Тя протегна ръка, сбогува се и излезе.

Мис Булстрод постоя намръщена известно време. Инстинктът й подсказваше, че бе пропуснала нещо, което можеше да се окаже важно.

Отхвърли това чувство. Днес се откриваше новата учебна година и трябваше да се срещне с толкова много родители. Никога училището не е било по-популярно, никога успехът му не е бил така сигурен. „Медоубенк“ бе стигнало върха на славата.

Нищо не й подсказваше, че само след няколко седмици „Медоубенк“ щеше да бъде потопено в море от неприятности, че безредици, смут и убийства ще властват тук и че някои събития вече бяха приведени в действие…

Първа глава

Революция в Рамат

Около два дни преди откриването на учебната година се бяха случили някои събития, които имаха неочаквано въздействие в прочутото девическо училище „Медоубенк“.

В двореца в Рамат двама млади мъже седяха, пушеха и обмисляха близкото бъдеще. Единият беше тъмнокос, с гладко смугло лице и големи тъжни очи. Той беше принц Али Юсуф — наследник на шейха на Рамат — държава, която макар и малка по размери, беше една от най-богатите в Средния Изток. Другият млад мъж беше русокос, с лунички и беден, като се изключи щедрото заплащане, което получаваше като личен пилот на Негово височество принц Али Юсуф. Въпреки разликата в общественото положение, двамата се разбираха отлично. Бяха съученици и си останаха приятели.

— Стреляха по нас, Боб — почти недоверчиво изрече принцът.

— Стреляха и още как — отвърна Боб Ролинсън.

— Съвсем сериозно. Искаха да ни свалят.

— Като нищо, мръсниците гадни — потвърди сериозно Боб.

Али се замисли за миг.

— Дали да не опитаме отново?

— Този път може да не ни провърви. Истината, Али, е, че закъсняхме. Трябваше да се измъкнеш преди две седмици. Казах ти.

— Не обичам да бягам — възрази владетелят на Рамат.

— Разбирам те. Само че си спомни какво е казал Шекспир или някой друг поет за онези, които бягат, за да могат да се борят на следващия ден.

— Само като си помисля — прочувствено каза младият принц — за парите, които дадох за благополучието на тази страна. Болници, училища, здравна служба…

Боб Ролинсън прекъсна изброяването.

— Посолството не направи ли нещо?

Али Юсуф почервеня от гняв.

— Да потърся убежище във вашето посолство? Никога. Екстремистите вероятно ще го нападнат. Те не зачитат дипломатическия имунитет. Освен това, ако го бях направил, това щеше да е върхът! И без това основното обвинение срещу мен е, че съм благоразположен към Запада — въздъхна той. — Трудно е за разбиране. — Говореше изпълнен с тъга, неприсъща за двадесет и петте му години. — Дядо ми беше жесток човек, истински тиранин. Имаше стотици роби и се отнасяше безмилостно с тях. През междуплеменните войни убиваше безсърдечно враговете си и ги екзекутираше по ужасяващ начин. При самото прошепване на името му всички пребледняваха. И въпреки това е все още легенда! Възхищават му се! Уважават го! Великият Ахмед Абдула! А аз? Погледни само какво направих! Построих болници и училища, създадох социални осигуровки, жилища… всичко, което хората желаеха. Нали това искаха? Предпочиташ терор като при дядо ми ли?