Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 94

— О, скъпа! — Без да я пуска от прегръдките си. Крис вгледа стаята над рамото й. За разлика от сестра си, нея я побиха тръпки. При мисълта какво бе могло да се случи. — Толкова ми е мъчно. Но нали ти си жива и здрава… — Обзета отново от безпокойство, тя я отдръпна леко от себе си и я изгледа внимателно. — Не си пострадала, нали?

— Не, бях почти извън сградата. Рийв каза, че била малка пластична бомба. С неголям обсег.

— Малка бомба — повтори Крис и отново я прегърна. — Просто една такава мъничка бомба. — Постепенно собственият й гняв започна да взима превес и тя раздруса сестра си. — Ив, даваш ли си сметка как се чувствах да чуя за това по новините?

— Извинявай, Крис. Всичко стана толкова бързо, не можех да разсъждавам нормално. Трябваше да ти се обадя.

— Да, трябваше! Ама да се сетиш по-рано. — Тя замълча и остави ядът й да премине. Все пак можеше да си представи какво й е било. — Бри ми позвъни, а принц Арманд се обадил на татко лично. За малко да скочи на първия самолет и да те прибере обратно в Хюстън.

— О, Крис…

— Размина ти се само защото го убедих, че има по-голям шанс да послушаш мен.

— Ще му се обадя. Наистина, не съм предполагала, че случилото се така бързо ще стигне до Щатите.

— Искам всичко да ми разкажеш, Ив, не разводнената история, която разправят по новините в шест. — Гласът на Крис придоби твърдия майчински тон, който бе възприела, откакто Ив навърши петнадесет. — Ще го направиш на път за двореца и докато си стягаш багажа.

— Няма да заминавам. Крис.

Крис се дръпна и отметна гъстата си къса коса от челото.

— Виж какво…

— Обичам те — прекъсна я Ив. — И ми е ясно как се чувстваш, като гледаш всичко това. — Тя млъкна и сама се обърна да хвърли още веднъж поглед на разрушенията. Гневът отново я обзе с пълна сила. — Ала не искам да бягам. Дойдох тук да представя четири пиеси и нищо няма да ме спре, докато не ги представя и четирите.

Ядосана, Крис започна да вика, после се усети. Заповедите бяха единствения начин, по който човек не можеше да се оправи със сестра й.

— Ив, знаеш колко уважавам твоята работа, това, което правиш, но е до болка ясно, че Кордина в момента е опасно място. Не си струва да рискуват живота си.

— Бомбата не беше предназначена за мен. Само са ме използвали, за да се доберат до Бисет. — Тя умолително погледна сестра си. — Не мога да тръгна, Крис. Сигурно ако ти обясня всичко, ще разбереш.

— Ами тогава хубавичко се постарай.

— Добре. — Ив се усмихна и я целуна по бузата. — Ала не тук. Ще идем в кабинета на управителя. — Изведе я в коридора, като скришом хвърли поглед на часовника си. Смяташе до час да се е захванала за работа.

Двадесет минути по-късно седяха на красивия сиворозов диван пред втора чаша кафе. Крис го пиеше чисто, с надеждата леко горчивият му вкус да поуспокои нервите й.

— Дебок. — Чашата й издрънча в чинийката. — След толкова години пак причинява тревоги.