Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 96

— Не съм знаела, че по този начин гледаш на нещата. — Крис погали ръката й. — Ала те разбирам и се гордея с теб. Винаги съм се гордяла, а сега още повече. Вярвам, че си способна да направиш нещо изключително, но защо точно в този момент? След шест месеца, след година, когато обстановката се поуспокои…

— Крис, не мога да замина. Дори да сринат театъра до основи, дори цялата трупа да си тръгне, аз не мога. — Наложи се да поеме дълбоко дъх, ала го произнесе високо и ясно. — Влюбена съм в Александър.

— О — успя само да изтърве Крис и занемя.

— Сега трябва да съм до него, особено сега. Преди смятах, че трупата е всичко, но колкото и да е важна за мен, не може да става и дума за сравнение с чувствата ми към Александър. — Ив замълча и си даде сметка, че това, което казваше, винаги бе било там, просто не го бе съзнавала. — Не ми казвай, че от това нищо няма да излезе, и на самата мен ми е ясно. Ала трябва да бъда с него, поне докато мога.

— На времето мислех, че може би ти и Бенет… Дори с радост си ви представях вас двамата. Но Александър?

— Зная. — Ив отново стана. — Престолонаследникът. Винаги съм го обичала. Доста се постарах да объркам всичко, дори себе си, ала това не променя истината.

— Чудя се дали не е някое поредно увлечение.

— Вече съм достатъчно голяма, за да правя разлика — отвърна Ив с усмивка.

— Да — въздъхна Крис. — Той знае ли?

— Не съм му казвала, но Алекс е твърде проницателен. Въпреки че и двамата много внимаваме да не споменем някоя конкретна дума. Да, мисля, че знае.

— А какви са неговите чувства към теб?

— Не е безразличен, може би в по-голяма степен, отколкото би искал, и в по-малка, отколкото на мен би ми се искало. Трудно е човек да го разбере. Има голям опит в прикриване на чувствата си. — Тя пак си пое дълбоко дъх. — Пък и това няма значение.

— Как така?

— Ами така, няма. — Ив се смяташе за здравомислеща жена. Гледаща реално на живота. — Зная, че от това нищо няма да излезе и мога да се справя с този факт. Имам свое занимание, работа, която ми отнема по-голяма част от времето и силите. Дори Алекс да не бе това, което е, съмнявам се дали щеше да се стигне до нещо. Не разполагам с време за брак и семейство. Нямам нужда от тях.

— Май ще ми трябват по-убедителни доводи — на теб също.

— Не ми трябват. — Колко пъти бе изнасяла тази лекция на самата себе си през последната седмица? — Много жени не желаят брак. Погледни себе си.

— М-да — подсмихна се Крис. — Виж, единствената причина да не съм омъжена и майка на шест деца е, че така и не съм срещнала още мъж, който да е по-важен за мен от работата ми. А при теб, както разбрах, е обратното.

— Това е без значение. Няма никакво значение. — В гласа й се долавяше страх. — Крис, нима не разбираш, че независимо от желанията ми, независимо от предпочитанията, аз трябва да се справям с действителността. Ако не приема нещата каквито са, ще загубя. Най-малко от всичко друго бих искала да загубя него. Макар че някой ден това ще стане. — Тя прокара неспокойно ръка през косата си. — Той ще трябва да се ожени, да създаде семейство. Негов дълг е и няма да го потъпче. Ала дотогава ще споделя част от съществуването си с него.