Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 92

Ив и не предполагаше, че има сили да се ядоса.

— Само опитай и тогава ще видиш! Въпреки цялото ти кралско величие.

— Ив, не е време за излишна гордост. Случилото се днес…

— Няма нищо общо с театъра, както и с мен. И двамата го знаем. В противен случай едва ли в Хюстън ще съм на по-сигурно място, отколкото тук.

Не му беше до логика. Беше приключил с разсъжденията. По отношение на нея бяха останали само чувствата.

— Не те искам тук.

Думите я клъцнаха болезнено, но тя не обърна внимание. Взе отново приборите.

— Няма смисъл от тези опити да ме засегнеш, Александър. Все едно, няма да си замина, нито пък трупата. Не и докато не представим всичките четири пиеси. Имаме сключен договор. — Френският му беше по-изразителен и цветист от английския. Превключи на него, когато стана и закрачи из стаята. Това, което бе научила в швейцарския пансион, й бе достатъчно, за да го разбира идеално. — Бавачката спомена, че имаш отвратителен характер — вметна Ив, като продължи да яде. Фактът, че най-после го виждаше загубил хладнокръвие, я зарадва. Нямаше го вечното му, непоклатимо самообладание. Затова пък тя бе запазила своето. — Виното е превъзходно, Александър, Защо не седнеш да му се насладиш?

— По дяволите! — Той се приближи бързо и едва устоя на желанието да запокити подноса заедно със съдържанието му на пода. — Това не ти е игра! Представяш ли си какво ми беше, когато не знаех жива ли си, или не? Когато мислех дали не си била в онази стая при избухването на бомбата?

Ив за пореден път остави приборите и вдигна поглед.

— Представям си. Същото изпитвам всеки път, когато излизаш, когато отиваш на обществено място сред хора. Тази сутрин стоях пред прозореца и мислех за теб. Дори не знаех колко дълго няма да те има.

— Не исках да те будя.

— Не ти искам обяснения, Алекс. — Апетитът й беше изчезнал и тя бутна подноса настрани. — Опитвам се да накарам да разбереш какво ми е било. Гледах морето и знаех, че си някъде на път. Някъде, където мен ме няма, където не мога да ти помогна. А трябваше да се облека, изляза, да продължа да върша нещо, докато в подсъзнанието ми се въртеше мисълта, че този ден може да те изгубя.

— Ив, така съм заобиколен от бодигардове, че не мога се обърна, понякога ми се струва, че се задушавам. Охраната на всички ни е удвоена след инцидента в Париж.

— И това трябва да ме успокои? Теб самия успокоява те? — Той не отвърна, ала се наведе и махна подноса скута й. — Караш ме да бягам, Алекс. Ти ще избягаш ли с мен?

— Знаеш, че не мога. Това е моята страна.

— А това пък е моята работа. Моля те, не искай от мен да заминавам. — Тя протегна ръка. Той се поколеба, после приближи и я взе в своята. — Ако искаш да ми се сърдиш, почакай до утре. През целия този ужасен ден си мечтаех да съм в прегръдките ти. Моля те, Алекс, остани при мен тази нощ.

— Имаш нужда от почивка — отвърна той, но я прегърна.

— Ще почивам след това — прошепна Ив и го притегли към себе си.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Кабинетът й изглеждаше като след бомбардировка. Макар самата тя да бе преживяла случилото се, макар да й бяха разказали за пораженията и да бе чела за инцидента във вестниците, Ив не бе подготвена за истинската картина.