Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 95

— Според Алекс това ще продължи. — Докато е жив, добави мислено. Никога не си бе представяла, че ще желае нечия смърт. — Дори не зная що за човек е. Зъл, естествено, и, струва ми се, вманиачен. Този, който се обаждаше по телефона, говореше за справедливост — спомена го и двата пъти. Чувството за справедливост на Дебок няма да бъде удовлетворено, докато не погуби принц Арманд. Рийв смята, че взривът в театъра е бил демонстрация на сила. Крис, това, което действително ме плаши, е, че зная, просто съм сигурна, че следващата мишена ще е някой от семейството. — Тя помисли за Александър и стисна зъби. — Може да е всеки от тях, дори децата. Затова Рийв и Бри се върнаха временно в двореца.

Крис мълчеше. В душата й се водеше борба.

— Ив — обади се накрая, — известни са ти чувствата ми към Бисет. Те са ми като второ семейство. Но колкото да ги обичам, ти си на първо място. Искам те у дома. Далеч от това тук.

— Не мога да замина. Трупата и това, за което сме дошли, което се опитваме да направим, е една от причините. Моля те, изслушай ме — продължи бързо, щом Крис понечи да я прекъсне. После стана. Не я свърташе на едно място, изпитваше нужда да се движи. Имаше чувството, че времето я притиска отвсякъде — Имам възможността да докажа нещо — тук, на себе си, на теб и татко, на всички в бранша.

— На мен няма какво да доказваш, Ив.

— Има. Ти цял живот се грижиш за мен. — Тя се обърна отново към сестра си. От вълнение гласът й потрепваше. — Беше само с пет години по-голяма, ала когато мама почина, правеше всичко, което бе по силите ти, за да запълниш празнината. Навярно не винаги съм съзнавала какво правиш и какво ти е струвало това, от какво е трябвало да се откажеш, но сега съм наясно. Нужно ми е да ти покажа, че си е заслужавало.

Крис усети, че очите й се пълнят.

— Да не мислиш, че някога съм се съмнявала? Ив, не съм направила нищо повече, освен да съм твоя сестра.

— Напротив, направила си. Ти беше мой приятел. — Отиде и хвана ръцете й. — Дори когато не вярваше, когато не одобряваше, ти стоеше до мен. Това, което правя тук, е колкото за мен самата, толкова и заради теб, не съм могла да ти го обясня преди.

— О, скъпа — стисна Крис ръцете й. — Просто не зная какво да ти кажа.

— Още една минута не казва нищо. Само слушай. В началото, когато започнах, мнозина от бранша се подиграваха зад гърба ми. Разглезена богата наследница, решила да се поразвлече и други подобни. Може би тогава това не бе далеч от истината. Никога не съм правила нещо стойностно в живота си, преди да се заема с трупата.

— Не е вярно.

— Абсолютно вярно е. — Не й бе трудно да признае истината, нито да я използва като ръжен, който я тика напред. — В училище я карах отгоре-отгоре, с възможно най-малко усилия. През лятото се мотаех, без изобщо да върша нещо. Наблюдавах как татко върти бизнеса, как ти се дипломираш и успешно използваш образованието си с тази твоя галерия, докато аз само хващах следващото илюстровано списание. С театъра открих цел, каквато дори не съм съзнавала, че ми с нужна. Крис, когато за първи път застанах на сцената, сякаш прогледнах. Нищо, че мястото ми се оказа не на нея, а зад нея, важното е, че намерих цел. Отне ми две години, преди хората да престанат да се подсмихват иронично. Сега имам шанса да постигна нещо изключително. Не мога да го пропусна.