Читать «Престолонаследникът» онлайн

Беше идвала в двореца и преди. Първия път, близо седем години по-рано, той й се бе сторил като вълшебна приказка, добила реална триизмерност. Сега тя беше по-възрастна, без да бе сигурна, че това означаваше и по-мъдра. Кордина бе истинска държава, а палатът — действителен. Вярно, една много красива действителност. Вълшебните приказки са за съвсем малките, твърде наивните или големите късметлии.

И макар да съзнаваше, че дворецът, приютяващ кралското семейство на Кордина, бе само една сграда от камък и хоросан, а не плод на сънища и мечти, тя не можеше да сдържи искреното си възхищение. Ослепително бял и великолепен, той изглеждаше почти като недокоснат, кацнал върху стръмно възвишение, откъдето се откриваше гледка и към морето, и към града. Да, почти като недокоснат, но не безмълвно притихнал, далеч не спокойно стаен.

Кули се издигаха към небето, прорязвайки синевата със своята белота. Бойници и укрепления свидетелстваха за вековните му защитни функции. Охранителният защитен ров бе зарит, ала човек лесно можеше да си го представи. Вместо от него сега дворецът се охраняваше от модерни системи и средства за наблюдение. Прозорците, някои открити, други със спуснати завеси, светеха. Като във всеки дворец и тук витаеше духът на победи и драми, на триумф и трагедии, на интриги и очарование. Още я поразяваше фактът, че сама донякъде бе била част от всичко това.

При първото си посещение беше излязла с принца на терасата и по приумица на съдбата стана съпричастна в спасяването на живота му. Съдбата, помисли Ив, докато преминаваше с лимузината през високите метални порти покрай облечената в червени униформи охрана, винаги има пръст в живота на хората.

Обстоятелствата я бяха отвели в малкото княжество Кордина, което тя бе посещавала през всички изминали години, придружавайки сестра си Крис — съученичка и стара приятелка на принцеса Габриела. Ако обстоятелствата бяха различни, принц Бенет можеше да се окаже с другиго на терасата онази нощ. Можеше изобщо да не го познава и да не се превърне в част от последвалите събития на политическата интрига, които сполетяха сестра му и останалите членове на кралската фамилия.

Тя можеше никога да не заобича този прекрасен дворец в малкото кралство, излязло като от книжка с приказки. Нито пък да се улавя, че мисълта отново и отново я тегли натам. Но идването й сега не беше в резултат на носталгия и привързаност. Беше повикана. Беше й наредено да дойде. Изпълняваше заповед. Тази мисъл я накара да се намръщи! Най-лошото бе, че заповедта идваше от единствения член на кралското семейство, с който Ив трудно се разбираше.

Принц Александър — най-големият син на властващия монарх и наследник на трона. Колата продължи нататък покрай редица отрупани с розов цвят дървета, които леко се поклащаха от морския бриз. Негово кралско височество Александър Робърт Арманд Кордински. Не знаеше откъде бе научила пълното му име, а още по-малко защо го бе запомнила. То й се струваше също толкова сухо и сковано, като човека, на когото принадлежеше.