Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 90

— Като ти донесат вечерята, ще ядеш.

— Да, бавачке — съгласи се покорно Ив и я остави да нагласи възглавниците зад гърба й.

Старата жена седна до нея и й подаде чаша чай.

— А сега изпий това. До дъно. Аз съм го правила, всичките ми деца съм поила с него, когато са били болни. Ще ти върне цвета на лицето.

— Добре, бавачке. — Дори принц Арманд не й внуша ваше такава почит, както тази белокоса, облечена в черно старица със славянски акцент. Ив отпи, очаквайки най-лошото, ала остана изненадана от приятния вкус с дъх на билки и орехи.

— Ето, виждаш ли — кимна доволно бавачката. — Децата винаги мислят, че лекарството горчи и правят какви ли не номера да не го пият. Аз пък си имам мои номера. — Твърдите й поли прошумоляха, щом се размърда. — Дори мъничкият Дориан пита за моето сиропче, когато му е лошо. Пък Александър беше на десет, когато доктор Франко му извади сливиците. Повече искаше от моя чай, отколкото сладолед.

Ив се опита да си представи Александър като дете, но пред очите й стоеше само мъжът, когото познаваше — висок, изпънат, самоуверен.

— Какъв беше той като малък, бавачке?

— Палав. Буен — усмихна се старицата и безбройните бръчки по лицето й станаха по-дълбоки. — Не можеш да го спреш. А пък характерът му… Не е за разправяне. Ала отговорен. От люлката се научи на отговорност. Сякаш от бебе още разбираше, че ще притежава повече от другите хора. Но и по-малко. — Докато приказваше, тя стана да оправи дрехите на Ив. — Беше послушен. Макар в очите му да имаше непокорство, много слушаше. Учеше се добре. Залягаше над уроците. Двамата, той и Бенет, имат късмет, че са съвсем различни по нрав. Караха се, разбира се. С всички братя е така. Ала те отрано си допаднаха един на друг. — Тя държеше под око своята пациентка и забеляза, че почти си бе изпила чая. — Неукротим е като баща си, че и повече. Ама принцът си имаше моята Елизабет да го успокоява, да се шегува, да споделя с нея. На Александър му трябва жена.

Ив бавно вдигна очи от чашата. Затоплена и вече сънена, тя все пак разбра погледа на бавачката.

— Това той го решава сам за себе си — отвърна.

— Сам за себе си. И за Кордина. Жената, която ще избере, трябва да е силна и да носи бремето заедно с него. — Старицата взе празната чаша от ръцете й. — А най-вече да може да го разсмива.

— Обичам, когато той се смее — промърмори Ив с вече затворени очи. — Личи ли си, бавачке? Личи ли си колко много го обичам?

— Стари са моите очи — приглади чаршафите възрастната жена, преди да намали светлината. — А старите очи виждат повече от младите. Спи сега и почивай. Той ще дойде при теб, преди да е минала нощта, или аз не познавам децата си.

Добре ги познаваше. По някое време Ив се размърда, въздъхна и го видя в мига, щом отвори очи. Алекс седеше на ръба на леглото, хванал ръката й.