Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 91

— Бавачката ми даде вълшебно лекарство.

Той допря пръстите й до устните си. Искаше му се да не спира да я целува, да я прегърне до себе си, да я при стиска здраво, докато кошмарът избледнее напълно. Струваше му усилие да се сдържи.

— Отразило ти се е добре. Имаш цвят на лицето. — Постара се тонът му да е спокоен и непринуден. — Каза, че скоро ще се събудиш и ще поискаш да ядеш.

Ив се надигна.

— Права е. Умирам от глад.

Александър стана и донесе подноса с яденето.

— Сама нареди какво да ти се приготви. Пилешки бульон — започна той да отваря капаците. — Тънка телешка пържола, пресни зеленчуци, пържени картофа със сирене.

— Стига си ме изтезавал. Дай ги насам. Не съм яла от сутринта. Все ми едно от кое ще започна.

— Първо бульона, мисля аз — подаде й купичката.

— Ох, мирише прекрасно! — Ив грабна лъжицата и тутакси започна да сърба.

Александър седеше и я гледаше мълчаливо. Помнеше всяка дума от доклада на Рийв.

Макар че тепърва предстоеше експертиза, беше почти сигурно, че бомбата бе аналогична на тази, поставена в парижкото посолство. Ако е имало някой в кабинета или дори на няколко метра от вратата, изходът е щял да бъде фатален.

Органите за сигурност обаче смятаха, че намерението не е било Ив да пострада. Затова и са я предупредили с обаждането. Бомбата е имала за цел да сплаши и обърка, да всее съмнение. Но ако тя не бе реагирала достатъчно бързо…

Не можеше и да мисли за това. Важното е, че сега бе тук цяла и невредима. Каквото и да става, отсега нататък той щеше да има грижат за нейната безопасност. Като видя, че бе приключила с бульона, смени празната купичка със следващата чиния.

— Като едното нищо ще свикна да ме глезят. — Месото беше крехко и апетитно. — Всички бяха много мили, дори баща ти дойде да види как съм.

— Баща ми те обича. Всички ние също.

Ив се опита да не придава по-дълбок смисъл на казаното. Ясно бе, че държеше на нея. Беше го почувствала в начина, по който я прегърна, щом я видя на пейката в двора. Възможно бе, просто като едно предположение, че дори изпитваше известна обич. Ала нещата не биваше да бъдат насърчавани. Нито него, нито себе си. Най-добре бе да не мисли за това. Имаше с какво друго да заеме ума си.

— Наистина вече чувствам добре, Алекс — каза и побутна с вилица картофите в чинията. — Излишно е да си създавате главоболия с изключването на телефоните.

— Вече е направено. — Той взе бутилка вино и наля в две чаши. — Не е нужно утре да разговаряш с когото и да било извън двореца. Бри и семейството й временно ще се преместят тук. Децата със сигурност ще те разнообразят.

— Алекс, бъди разумен. Трябва да говоря с моите хора. Те положително са откачили. Нямаш представа какво е въображението на тези вечно превъзбудени, свръхчувствителни артисти. Какво ли не може да им мине през ум. Освен това оправянето на кабинета ми ще отнеме дни.

— Връщаш се обратно в Хюстън.

Тя бавно остави ножа и вилицата.

— Какво?

— Искам да се върнеш заедно с трупата в Америка. Отменям представленията.