Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 89

Ив вече се надигаше.

— Много повече от доволна.

— Тогава да се споразумеем — добави докторът и нежно побутна да легне.

— Ах, мошеник! — усмихна се Ив, като се стараеше да обръща внимание на замаяната си глава. — Какво ще кажете за безплатни места в партера за всяка една от премиерите?

— Няма да откажа. — Пулсът й беше ясен, кръвното в границите на нормалното, само цветът й беше още блед и имаше хлътнали кръгове под очите. — Но за да скрепим и подпечатим това споразумение трябва да ми обещаеш, че през следващите двадесет и четири часа ще почиваш.

— Двадесет и четири? Но утре имам да…

— Двадесет и четири — повтори той с със своя мек, ала непреклонен тон. — Или ще кажа на принца, че се налага да останеш тук под наблюдение тази нощ.

— Каква разлика, като ще трябва да прекарам утре цял ден в леглото?

— Можем да направим един компромис с разходка в градината, да речем, или край морето. Но никаква работа, мила моя, никакво натоварване.

Би могла да уреди някои неща по телефона, реши тя. И бездруго щяха да са нужни дни, за да бъде приведен в ред кабинета й. А и щом уговорката допускаше излизане, то Ив бе съгласна.

— Двадесет и четири часа — седна пак и протегна ръка.

— Разбрахме си. Хайде сега да вървим, преди да е изтъркал коридора от ходене напред-назад.

Александър действително крачеше неспокойно, когато доктор Франко я съпроводи навън. Бенет се беше подпрял на отсрещната стена с поглед във вратата. И двамата тръгнаха насреща им. Александър я хвана за ръката, ала гледаше Франко.

— Докторе?

— Госпожица Хамилтън, естествено, е малко разтърсена от преживяното, но има здрав организъм.

— Какво ти казвах! — обади се тя самодоволно.

— Аз обаче препоръчвам двадесет и четири часа почивка.

— Не на легло — побърза да вметне Ив.

— Не на легло — потвърди с усмивка докторът — Не съвсем. Ала всяко занимание трябва да е разтоварващо. Това, от което се нуждае в момента, е спокойствие и добра храна.

— Някакви лекарства? — попита Александър.

— Не мисля, че й е необходимо нещо друго, Ваше Височество, освен малко да помързелува и да се поглези. А-а, и изключете телефона в стаята й за споменатия период. — Ив зяпна, а доктор Франко я потупа по ръката. — Не можем да позволим да те безпокоят обаждания, нали така, мила моя? — Усмихна се, кимна и се отдалечи.

— По-хитър е, отколкото изглежда — промърмори тя, но се примири с поражението. — Как е Ръс?

— Един от бодигардовете го заведе и хотела — отвърна Бенет. — Нервите му са малко опънати, ала друго нищо му няма. Дадоха му успокоителни.

— Сега си отиваме вкъщи — хвана я за ръка Александър. Бенет застана от другата й страна. — Баща ми и всички останали нямат търпение лично да се убедят, че си добре.

Старата бавачка на семейство Бисет я глезеше и й угаждаше, както докторът бе наредил. Възрастната жена, отгледала майката на Александър, него самия, брат му и сестра му, а сега и третото поколение, се въртеше край нея, мърмореше и нареждаше, а ръцете й бяха нежни и гальовни. Бяха изкривени от артрит, с пожълтяла кожа и тъмни старчески петна, но я съблече без усилие, сложи й нощница и я пъхна в леглото.