Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 9

Ив постави втората обеца на мястото й и се намръщи срещу отражението си в огледалото. Помиеше първия път, когато го видя. Тогава тя беше на двадесет и макар само с няколко години по-възрастен от нея, Алекс изглеждаше толкова зрял, толкова достолепен. Бенет я покани за първия танц на бала, но Ив не сваляше очи от Александър. Въображението й го рисуваше като принца, който убива дракона и спасява клетата девойка. Тогава той носеше сабя отстрани на колана, само като атрибут, разбира се, ала тя си представяше как я вади ОТ ножницата и геройски се хвърля срещу чудовището.

Заблудата бързо се пропука и, слава Богу, също толкова бързо се разсея. Може и да бе фантазьорка, но както Александър сам каза, не бе глупачка. Никоя жена не гради мечтите си върху неодобрение и липса на взаимност.

Не беше трудно да насочи вниманието си към Бенет.

Жалко, че те не се влюбиха един в друг. „Принцеса Ив“. Разсмя се и остави четката. Не, не й звучеше. За късмет на всички тя и Бенет бяха станали приятели, преди да станат нещо друго.

Ив си имаше своята трупа. Това бе повече от амбиция, то беше цел. През годините бе наблюдавала познати и приятели да се женят и развеждат, отново да се женят или просто да се впускат от една любовна авантюра в друга. Много често причина беше обикновената скука. Тази страна на живота не й създаваше грижи. Ръководството на трупата би й отнемало по двадесет и четири часа в денонощието, стига да имаше сили за това. Понякога кажи-речи така и ставаше, независимо от желанието й. Ако някой мъж й харесваше, работата и собствената й предпазливост не позволяваха нещата да се развият в прекалено сериозна насока. Тъй че досега не беше допуснала грешка. Все още. И не възнамеряваше.

Тя взе шишенце с парфюм, напръска голите си рамене и излезе от стаята.

Ако имаше късмет. Бен щеше да се е върнал и щеше да го завари в салона. С него вечерята нямаше да е дълга и тягостна. Той внасяше жива искра и настроение само с присъствието си, не беше влюбена в него, ала го обичаше заради това му качество.

Надолу по стълбите Ив прекара пръсти по гладките перила. Толкова много ръце ги бяха докосвали. Когато се намираше в двореца, мислено го виждаше като една твърдина, здрава, непоклатима и вечна. Ако разбираше нещо у Александър, то това бе неговото чувство на гордост.

Влезе в салона и видя, че бе сам. Спря вдървено на прага и потърси с очи Бенет.

Боже мой, колко е красива! Обърнал се при влизането й, Александър остана като поразен от гръм. Тук коприната и бижутата нямаха нищо общо. Би могла да е облечена в чул, пак щеше да смайва взора. Загадъчна, знойна, имаше нещо много естествено, нещо обезпокоително първично в нейната чувственост, което караше мъжете да почувстват болка само като я гледат. Притежаваше го още от времето, когато бе съвсем млада, едва излязла от детската възраст. Явно й бе по природа. Не му оставате друго, освен да я проклина.

Тялото му се скова, лицето му доби суров израз. Беше наясно какво търсеше погледът й, кого се надяваше да зърне — Бенет.