Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 8

— Ти я ръководиш, нали?

Ив наклони глава и кичур коса падна върху лицето й. Приглади го назад с ръка.

— Забравяте, че Америка е демократична държава, ваше височество. Аз не раздавам заповеди на своите хора. Ако сметна условията за подходящи и трупата се съгласи, тогава ще пристъпим към договаряне. А сега, ако ме извините, бих искала да разопаковам багажа си и да се преоблека за вечеря.

— Ще пратя някой да те съпроводи до покоите ти.

— Зная къде са. — Тя спря на вратата, обърна се и направи надменно реверанс. — Ваше Височество.

— Ив… — рече той, като гледаше вирната й брадичка. Някой ден, помисли, и тя ще си намери майстора. — Добре в Кордина — добави.

Не бе грубиянка, убеждаваше Ив сама себе си, докато избираше какво да облече. Всъщност почти всички я смятаха за дружелюбна. Вярно, че можеше да бъде доста строга и неотстъпчива по отношение на работата, но това й бе в кръвта. Не беше груба. Освен с Александър.

Сам си го изпроси, отсече мислено и нахлузи силно вталена рокля с голи рамене от яркосиня коприна. Каква високомерност и височайша снизходителност! Не бе длъжна да търпи всичко това, независимо дали бе престолонаследник, или не. Едва ли не разиграха принца и просяка. Потеклото й може да не бе кралско, ала бе безупречно.

Посещавала бе пай добрите училища. Нищо, че ги мразеше, ала все пак ги бе посещавала. Цял живот се бе движила в богатите и влиятелни среди. Освен това и сама бе постигнала нещо. Не с връзките на семейството си, а благодарение на собствените си качества.

Наистина, своевременно разбра, че с амбицията си да стане актриса никога няма да пожъне богати плодове, но й любовта й към театъра не отслабна. В добавка откри у себе си вродени организационни заложби. Така се роди и процъфтя театрална трупа „Хамилтън“. Не й се нравеше появата на Александър Велики и държането му, сякаш й прави услуга, като позволява на нейния състав да играе в неговия Център.

Бяха давали представления в „Линкълн сентър“, в „Кенеди сентър“ и „Марк Тейпър форъм“, при това бяха посрещнати ласкаво от най-сериозната критика.

Беше работила с всички сили да намери най-доброто, да открие таланти, сама да се развива и да разшири собствените си кръгозори, а той се явява и кима благосклонно. Тя свъси вежди и окачи на врата си дебело златно колие. Театралната трупа „Хамилтън“ не се нуждаеше от одобрението му, било то благосклонно или не.

Да не говорим, че Ив пък най-малко имаше нужда от неговото одобрение и тъпия му кралски печат. Ала щеше да бъде невероятно глупава, ако откажеше представленията в Кордина.

Тя взе четката и я прекара през косата си. Тогава забеляза, че бе с една обица. Той направо ме влудява, помисли си, после намери втория сапфир с формата на капка върху тоалетката.

Защо Бен не бе президент на Центъра? Защо Бри вече не се занимаваше с него? С тях двамата щеше да й с много по-лесно и спокойно. Тогава цялата работа, ако приемеше разбира се, щеше да бъде свършена професионално и без допълнителни главоболия. Какво имаше в Александър, което така я напрягате и я караше да стиска зъби и едвам да се сдържа?