Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 7

— При това положение няма и да я видите.

— Тогава ще си навлека гнева на Бри. Предпочитам да не го правя. Седни. — Когато тя само се обърна и го изгледа, Алекс сдържа порива си да й заповяда и вместо това й посочи с ръка стола. — Ако обичаш.

Ив се подчини, ала остави балконската врата отворена. Морето се чуваше, от градината нахлуваше ароматът да рози, ванилия и свежа зеленина.

— Седнах — каза тя и кръстоса крака. Не му харесваше резкия й, безцеремонен маниер. Възхищавате се на нейната прямота и независимост. В момента той се чудеше как бе възможно да изпитва тези две неща едновременно. Но бе сигурен, че Ив предизвиква у него, както и винаги досега, нещо повече от обикновена учтивост. Алекс седна бавно на мястото си срещу нея.

— Като член на кралското семейство и президент на Центъра за изящни изкуства съм длъжен да подходя много внимателно и обмислено към подбора на изпълнителите, които каним. В дадения случай се доверявам на преценката на Габриела и въпросът ми е дали можем да постигнем споразумение.

— Може би. — На първо и единствено място Ив я интересуваше работата. Личните чувства никога не влияеха върху решенията й, това нямаше да се случи и сега. — Ще трябва отново да видя театъра, да проверя условията. Въз основата на подписан договор трябва да съм сигурна че аз и моите хора ще разполагаме с артистична свобода, както и с подходящ подслон по време на турнето… Понеже представленията ще бъдат благотворителни, бих желала съдим нашите разходи и хонорари. По отношение на художествената страна обаче обсъждане няма да има.

— Ще се погрижа да те разведат из Центъра. Нашите и твоите адвокати ще се заемат с договора. Колкото до художествената страна — тъй като ти си специалист, ще уважа твоята преценка, ала не искам сляпо да се оставям в ръце ти. Идеята е трупата да представи четири пиеси, всяка в течение на една седмица. Материалът ще трябва да бъде одобрен от Центъра.

— От вас.

Той повдигна рамене — безстрастно, от висотата на положението си.

— Както ти харесва.

На нея не й харесваше и не смяташе да се преструва.

— Какви са познания ви?

— Моля?

— Какво знаете за театъра? Вие сте политик. — Каза го с лек, много лек презрителен оттенък. — Защо трябва да водя трупата си тук, на хиляди километри от вкъщи, при това за малка част от парите, които обикновено печелим, а вие да избирате и посочвате какво да играем?

Нравът му не беше от кротките. Но през годините, белязани от неговата предопределеност, Алекс беше се научил да го обуздава, нещо повече — да го направлява. Така постъпи и сега.

— Защото — каза, без да сваля поглед от очите й, — едно гостуване в Центъра по изящни изкуства на Кордина по покана на кралската фамилия ще е голямо предимство в професионалната биография на театъра и ще е глупаво това съображение да бъде пренебрегнато. — Той се наведе напред. — Не смятам, че си глупава жена, Ив.

— Не съм. — Тя стана пак, този път бавно, после изчака докато и Алекс се изправи от другата страна на бюрото. — Първо ще видя театъра и ще помисля, после ще разговарям с трупата.