Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 10

— Брат ми е възпрепятстван — каза безстрастно, успял да потисне неприятното чувство. — Днес ще вечеряме сами.

Официалното тъмно сако хем му отиваше, хем го правеше да изглежда сдържан и чужд. Тя не помръдна от мястото си, сякаш ако направеше крачка напред, щеше да се обвърже с нещо, за което не бе готова.

— Няма защо да се притеснявате за мен. Ваше Височество. Спокойно бих могла да вечерям и в стаята си, ако имате други ангажименти.

— Ти си моя гостенка. Ангажиментът ми е да вечерям с теб. — Той се обърна да налее нещо за пиене. — Стига. Ив. Обещавам, че няма да се търкалям с теб по пода.

— Сигурна съм — отвърна тя точно толкова учтиво. Приближи се и протегна ръка за чашата. — Само че ние не се търкаляхме. Аз го хвърлих.

Той бавно я изгледа отгоре надолу. Беше гънка като тръстика и едва стигаше до рамото му. Не би повярвал, че бе в състояние да повали брат му физически. Емоционално бе друг въпрос.

— Възхитително. Тогава обещавам да не ти давам повод да ме хвърляш. Сносни ли са покоите ти?

— Превъзходни, както винаги. Доколкото помня, рядко имате свободни вечери, които прекарвате вкъщи. Никакви официални приеми или държавнически дела днес?

Алекс отново я изгледа. Светлината беше приглушена и придаваше на кожата й копринена мекота. Може и на усещане да бе същата.

— Нищо не ни пречи да приемем вечерята ни за официална, ако желаеш.

— Най-добре. — Ив го гледаше над ръба на чашата си. — И така. Ваше Височество, светски разговор ли ще водим, или ще обсъждаме световната политика?

— Политиката не се отразява добре на апетита. Особено когато възгледите са различни.

— Така е. Рядко сме били на едно мнение за много неща. В такъв случай светски разговор. — Това тя го умееше, беше обучавана, както и той. Приближи се до вазата с рози и погали листенцата. — Четох, че през зимата сте прекарали известно време в Швейцария. Как бяха ски-пистите?

— Отлични. — Алекс не добави нищо повече за истинската причина на посещението си там, нито спомена за дългите часове на срещи и разговори. Опита се да не гледа дългите й тънки пръсти върху тъмночервените рози. — Ти караш ли ски?

— Ходя в Колорадо от време на време — сви уклончиво рамене Ив. Как да очаква той да разбере липсата й на време за празни занимания и развлекателни пътувания? — Не съм била в Швейцария, откакто завърших училище там. Понеже съм от Хюстън, предпочитам летните спортове.

— Като например?

— Плуването.

— Тогава трябва да ти кажа, че басейнът е на твое разположение по време на престоя ти тук.

— Благодаря. — Мълчание. Тя се стегна от напрежение, докато то продължи. — Изглежда, Ваше Височество, приключихме със светския разговор, а още дори не сме пристъпили към вечерята.

— Значи е крайно време да пристъпим. — Алекс спи лакът и въпреки колебанието си, Ив го хвана под ръка. — Готвачът помни, че особено обичаш poisson bonne Jemme.

— Наистина ли? Колко мило. — Тя се поотпусна дотолкова, че да му се усмихне. — А пък аз си спомням, че още повече обичах неговия шоколадов крем. Навремето бях побъркала готвачката ни, докато се научи да прави някакво прилично подобие.