Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 86

Въпреки че знаеше какво ще види, Александър от учтивост прелисти папката.

— Когато държавата поеме управлението, наред с това тя отнема независимостта и законната гордост на работещите в тях.

— Но и значително увеличава ефективността, Ваше Височество.

— Хората също управляват държавата, господине — отвърна спокойно Александър. — Държавната опека не винаги е ефективна. Ала вашата позиция се възприема добре. Поради което вярвам, че с помощта на субсидии, частични само, тези клиники — медицински персонал и пациенти — ще запазят както своята ефективност, така и самоуважението си.

Труше затвори куфарчето, но не го щракна. Опитните му ръце останаха скръстени върху капака.

— Сигурно разбирате, че подобен род компромиси крият множество подводни камъни.

— О, да — усмихна се Александър и издуха струйка дим. — Именно поради което опирам до вас, господине, с молбата заедно да ги отстраним.

Труше се облегна назад. Даваше си сметка, че едновременно му се предлагаше двубой, покорство и важен пост. Прокара пръст по носа си и се подсмихна.

— Не се съмнявам, че сте в състояние и сам да се справите с тези пречки, Ваше Височество.

— Обаче заедно, господине, като работим за една и съща цел, ще постигнем по-голяма ефективност. Нали така? — Александър извади своя папка. — Ето, ако се запознаем с тези…

Той млъкна и вдигна раздразнено глава при връхлитането на Бенет в кабинета.

— Алекс! — Едва кимна на Труше, когато онзи стана на крака. — Току-що позвъни Рийв. Имало е взрив.

Александър се изправи сковано.

— Баща ни?

Бенет поклати глава.

— Алекс, било е в театъра.

Александър пребледня, лицето му така побеля, че Бенет пристъпи напред, уплашен да не рухне. Ала той го спря с ръка. Когато проговори, изрече само една дума. В този момент целият свят се състоеше само от една дума:

— Ив?

— Рийв още нищо не знаеше. — Бенет се обърна към Труше. — Моля да ни извините, господине, трябва незабавно да тръгваме. — Приближи се до брат си. — Отиваме заедно.

Членът на Съвета събра листата си в куфарчето, но преди още да го затвори, се озова сам в стаята.

— Как? Как е станало? — питаше трескаво Александър, докато бързаха към колата.

Когато Бенет се настани на шофьорското място, той понечи да възрази, после се отказа. Бенет имаше право. Инак навярно щеше да пребие и двама им по пътя към театъра.

— С Рийв разговаряхме не повече от минута. — Бенет пое по алеята, охраната ги следваше. — Позвънили са й втори път, споменали нещо за бомба. — Че нямало да бъде намерена и… — Не се доизказа. Не можеше да каже всичко при това състояние на брат си.

— И?

— Разбрало се, че имат предвид бомба в театъра. Полицията пристигнала след минути, пет, най-много десет. Чули взрива.

Александър стисна устни.

— Къде?

— В нейния кабинет. Алекс, — добави той бързо, — тя не би стояла там. Има достатъчно ум в главата.

— Безпокоеше се за мен, за всички ни. Не и за себе си. — Болка изгаряше очите му, друга бавно го разяждаше отвътре. — Защо ние не помислихме за нея?