Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 84

Но тя се страхуваше.

— Веднъж вече се намесихте и седемте ви години на спокойствие вече са към края си.

— Аз също не се влияя от заплахи. — Ала дланите й бяха овлажнели.

— Няма да открият бомбата, мадмоазел. Може би няма да открият и вас. — Телефонът замлъкна, а Ив продължаваше да го гледа втренчено. Бомба ли? Бомба имаше в Париж. Ръцете й трепереха, когато постави слушалката обратно. Не, той имаше предвид друга бомба. Тук, днес. Александър!

Беше вече с ръка върху дръжката на вратата, когато осъзна пълния смисъл на казаното.

„Седемте ви години на спокойствие вече са към края си. Може би няма да открият и вас.“

Театъра. Бомбата бе тук, в театъра. Със сърце в гърлото Ив изскочи навън и се затича. Видя първо Дорийн, която показваше новата си гривна на две други актриси от трупата.

— Искам веднага да напуснете театъра, връщайте се в хотела, всички.

— Но почивката почти свърши и…

— Край на репетицията. Напускате театъра и се връщате в хотела. Веднага!

Знаеше, че само споменаването за бомба ще предизвика паника, затова не й оставаше друго, освен да раздава заповеди. После се натъкна на помощник режисьора.

— Гари — спря го, като се стараеше да запази самообладание. — Искам да опразниш театъра — актьори, техници, сценични работници. До един. Изкарай всички навън и ги върни в хотела.

— Но, Ив…

— Тръгвай.

Мина край него и се качи на сцената.

— Изникнаха непредвидени обстоятелства. — Тя повиши глас и той прокънтя в залата. — Всички трябва незабавно да напуснат театъра. Върнете се в хотела и чакайте там, който е с костюм, да тръгва, както е, и веднага. — Погледна часовника си. За кога ли бе нагласена? Щеше ли да чуе експлозията? — След две минути искам театърът да е празен.

Ив се ползваше с авторитет. Макар и с мърморене, не и без въпроси, хората започнаха да се разотиват. Самата тя се отправи към складовите помещения, гардероба, гримьорните, навсякъде, където някой можеше да е отишъл преди съобщението й. Завари Пийт да прибира безценния си инвентар.

— Казах вън! — хвана го тя за ризата и го помъкна към вратата. — Оставяй всичко!

— Нося отговорност за тези неща. Няма тук някой, дето малко го е грижа…

— До десет секунди да си навън или си уволнен.

Това му затвори устата. Ив Хамилтън не си пилееше думите на вятъра. Вирна глава и наум му дойдоха десетина различни отговора, ала благоразумно премълча и тръгна надолу по коридора.

— Ако нещо изчезне, вие ще се оправяте — измърмори.

Да се надяваме, че изобщо нещо ще остане, каза си тя.

И се отправи по-нататък. Отваряше наред вратите, които глухо прокънтяваха, когато ги хлопваше след себе си. Завари един от артистите да дреме в гримьорната и го изхвърли за секунда. Беше бос и сънен, но Ив го изтика в коридора, като му сочеше безпрекословно изхода от сградата.

Готово. Всички бяха навън. Трябваше да са навън. Струваше й се, че чува тиктакането на часовниковия механизъм в главата си. Колко оставаше? Можеше времето вече да е изтекло. Трябваше обаче да е сигурна, че не бе останал никой. Канеше се да се качи и провери на втория етаж, когато някой сложи ръка на рамото й.