Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 85

Ахна и макар коленете й да омекнаха, се извъртя бързо в отбранителна стойка.

— Чакай, чакай — протегна напред ръце Ръс. — Само се опитвам да разбера какво става.

— Ти какво правиш тук? — викна тя ядосано и отпусна ръце, ала те останаха свити в юмруци. — Казах всички да напуснат.

— Зная. Тъкмо се връщах от почивката, а другите излизаха. Никой не знаеше защо. Какво става, Ив? Пожар ли има, какво?

— Просто отивай в хотела и стой там.

— Слушай, каква е тая работа? Ако по този начин изразяваш неодобрението си от днешната репетиция…

— Да не мислиш, че се правя на интересна! — повиши тя глас, загубила остатъците от самообладанието си. По слепоочията й бяха избили капки пот, тънка ледена струя се стичаше по гърба й. — Получих предупреждение за бомба. Ясно ли ти е? Мисля, че в театъра има поставена бомба.

Той застина за миг на място, после се втурна след нея по стълбите.

— Бомба? Бомба в театъра? Какво тогава правиш, по дяволите? Давай да се махаме!

— Трябва да се уверя, че няма никой.

Ив се откачи от ръката му и взе на бегом последните стъпала.

— Ив, за Бога! — Гласът му се пречупи. Хукна да я настигне. — Няма никой. Хайде да се махаме оттук, до се обадим в полицията, на пожарната. На който и да е.

— Ще се обадим — веднага, щом се убедя, че всички са излезли.

След като провери всяка стая поотделно и вика, докато прегракна, тя най-после остана доволна. Страхът започна да си пробива път и да надделява. Със свито гърло стисна Ръс за ръката и пак побягна по стълбите, този път надолу. Бяха почти до външната врата, когато прокънтя експлозия.

— Радвам се, че имахте възможността да дойдете и да се срещнем, господин Труше.

— Винаги на ваше разположение, Ваше Височество. — Труше седна на предложения му от Александър стол, като прилежно постави куфарчето си на коленете. — За мен беше удоволствие да ви видя у Кабо миналата вечер, но както вие отбелязахте, подобни срещи не винаги са подходящи за делови разговор.

— А доколкото проектозаконът за здравеопазването е, така да се каже, любимият ми проект, то предпочитам да му отдам дължимото време и място.

Седнал зад бюрото, Александър извади цигара. Беше наясно, че Труше бе против проектозакона по същество и че бе в състояние да повлияе на мнозина в Съвета. Александър беше решил този закон да влезе в сила с колкото може по-малко поправки.

— Зная, че времето ви е ценно, господине, затова няма да го усукваме. В Кордина има само две модерни болници. В столицата и в Хавър. В отдалечените райони има рибарски селища и ферми, разчитащи единствено на клиники, създадени с усилията на самите медицински работници. Макар и никога да не са били считани за доходен бизнес, те постоянно западат през последните пет години.

— Запознат съм с това, сър, както и останалите членове на Съвета. Нося документация по въпроса.

— Да. — Александър го остави да подаде през бюрото грижливо напечатани страници с цифри и факти.

— Като се имат предвид тези документи, плюс твърденията на някои лекари от селата, вярвам, че клиниките ще продължат съществуването си, ако бъдат поети под опеката на държавата.