Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 82

Права е била по отношение на състава, мислеше доволно, като наблюдаваше Ръс и Линда в една от сцените с Брик и Маги. Имаше искра, чувственост. Когато двамата се появяваха, температурата се покачваше с десет градуса. Линда играеше Маги Котката със страст и вдъхновение, всеотдайно и завладяващо. Брик на Ръс беше точно колкото трябваше сдържан, без да е равнодушен или студен, желанията и вълненията му прозираха под повърхността.

Представляваха един постоянен контраст на втората водеща двойка, без съперничеството да е така явно и очебийно, както обикновено ставаше. Не можеше да не е доволна от себе си, особено след като се очертаваше разходите да са под планираните.

Режисьорът върна сцената за преиграване и Линда повтори същите реплики за пети път в течение на час. И тя, и Ръс за сетен път се движеха, заставаха, говореха едно и също. Какво търпение се иска от актьорите, помисли Ив, като се чудеше как си е представяла да стане актриса. Не, тук й беше мястото — да организира, да надзирава.

Само че… Тя потупа устни с върха на молива. Нещо с декорите не й се виждаше наред. Да, сети се, прекалено бяха нови, прекалено изрядни. Присви очи и се опита да ги види по свой начин. Трябваше да са малко по-вехти и износени, да си личи, че бяха нещо ползвано, а не да блестят с прясно нанесената боя. Освен това бе нужно да има някакъв фокус, нещо, което да бие на очи и същевременно да подчертава останалото, продължи Ив мислено с нарастващ ентусиазъм. Ваза, да речем, голяма и ярка. Пълна с цветя, така че Старата да има с какво да се занимава, докато се прави, че не забелязва как семейството се разпада. Взе да пише припряно в бележника, когато чу, че режисьорът обявява почивка. Провря се през въжетата и заслиза по витите стъпала, водещи на сцената.

— Пийт — хвана тя реквизитора тъкмо когато се канела запали цигара. — Искам някои промени.

— О-ох, госпожице Хамилтън.

— Нищо особено — увери го Ив и сложи ръка на рамото му. — Нужно е само малко да бъдат посъстарени нещата.

Пийт беше дребен човек, едва ли по-висок от нея. Отвърна очи от настойчивия й поглед и се почеса по брадата.

— Колко състарени?

— С десет години? — усмихна се тя въпросително, вместо направо да му нареди. — Виж, хората са живели там, нали така? Не са си купили цялата тази покъщнина предния ден. Струва ми се, че ако диванът е избелял и поизтъркан…

Дълга мъчителна въздишка.

— Искате от мен да изтъркам дивана.

— Мебелите избеляват и се протъркват, Пийт. Това е неизбежен житейски факт. Мисля, че ако свалиш тапицерията и я дадеш да се изпере пет-шест пъти, ще свърши работа. И направи бронза на картините матов. Да не блестят като чисто нови. Не искам мебелите да се драскат и похабяват, но… Покривчици! — озари я вдъхновение и Ив пак захвана да пише бързо. — Нужни са ни покривчици.