Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 80

— Ревнувал е твърде слабо казано. — Той плъзна ръка надолу по гърба й. — Бях разкъсван, изяждан жив от ревност.

Ив се разсмя с пълно гърло.

— О, Алекс, толкова се радвам! Сигурно е пълна глупост, ала много се радвам.

— Тогава едва не тръгнах след вас — добави той като на себе си и лицето му доби затворен израз. — Казах си, че постъпвам идиотски, но ако бях излязъл…

— Не — сложи тя ръка върху устните му. — Нямаше как да знаеш какво ще се случи.

Алекс целуна пръстите й.

— Видях те да се връщаш сама, бледа и трепереща. Единственото, което ми мина през ум, бе, че Бенет те е разстроил. Приближих се точно когато казваше на Рийв и на баща ми какво е станало на терасата. Беше бяла като платно, цялата се тресеше, ала дойде с нас обратно там.

— Когато се върнахме и видях Бенет да лежи облян в кръв… Реших, че е мъртъв. — Ив притвори за миг очи. — Не можех да разсъждавам, само си повтарях, че не е справедливо, че не е честно. Та той беше тъй жизнен. — Съвсем ясно виждаше картината дори със затворени очи. — Толкова отдавна беше, но нищичко не съм забравила. Когато Джанет Смидърс и Лубе бяха арестувани, се успокоих, че всичко е свършило и повече няма опасност за никой. А ето че сега…

— За никой няма опасност.

— Не е вярно — вдигна тя глава от гърдите му. — Алекс, не ме дръж настрани от всичко това. Нали се обадиха на мен. Чрез мен предадоха предупреждението. Прели седем години присъствах и видях какво е в състояние да направи Дебок от затворническата си килия. Сега пак съм тук.

— Не ти е работа да се притесняваш относно Дебок.

— Държиш се с мен като с дете, както навярно смяташ, че трябва да се отнасяш към една жена.

Той не успя да скрие усмивката си.

— Как можеш да ме обвиняваш в подобно нещо, при положение, че имам сестра като Габриела? От малък съм учен да не очаквам една жена да е във възторг от подобно отношение. Просто исках да кажа, че нищо не можеш да направиш в случая с Дебок и е излишно да се безпокоиш. — Алекс плъзна палец по лицето й. — Ако това ще те успокои, мога те осведомя, че Рийв работи по въпроса и търси решение.

— Не ме успокоява. Всеки път, щом излезеш от двореца по някаква работа, изтръпвам от страх.

— Скъпа моя, нали не смяташ, че мога да стоя в двореца, докато Дебок е жив? — Забелязал тревогата й, той говореше спокойно. Ала по-добре беше Ив да е наясно, и то преди да предприемат следващата стъпка. — А и не си мисли, че всичко ще свърши преди това. Докато е жив, той ще търси отмъщение. Нали именно в Кордина беше тикнат в затвора.

— Тогава защо не го прехвърлите другаде?

— Не е толкова просто. Дебок знае колко дълго и упорито баща ми действаше, за да го вкара зад решетките.

— Но нали Рийв каза, че е благодарение на Интерпол?

— Вярно, ала без намесата на баща ми, без информацията, събрана от нашите органи за сигурност, Дебок още можеше да е на свобода. Моят живот и този на семейството ми не може да се ръководи от страха, какво някой си би могъл да направи.

Нейният обаче можеше. Тя отново се прилепи до него.

— Не бих го преживяла, ако нещо се случи с теб.