Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 5

— Естествено! — Усмивката й обаче угасна, щом отново се обърна към Александър. — Ваше Височество?

Той кимна и я съпроводи вън от стаята.

Качиха се по стълбите в мълчание. Александър беше ядосан. Не даваше външен израз, ала Ив безпогрешно го усети, макар да не й бе ясна причината. Въпреки изминалите две години, през които не се бяха виждали, той се държеше към нея с все същото студено неодобрение, както и преди. Дали защото бе американка? Не, Рийв Макджий, женен за сестрата на Александър, също бе американец. Или пък заради това, че бе свързана с театъра?

Тя се намръщи. По-скоро би могло да бъде това. Какво, че Кордина се гордее с един от най-добрите театрални комплекси в света, разположен в Центъра за изящни изкуства? Александър като нищо би могъл да питае презрение към хората на театъра. Ив вирна глава и влезе в кабинета му на крачка пред него.

— Кафе?

— Не, благодаря.

— Седнете, моля.

Тя се подчини, но остана изпъната като глътнала бастун. Кабинетът сякаш беше копие на притежателя си със своя изискано консервативен стил. Нямаше украси и финтифлюшки. Единствената миризма беше на кафе и естествена кожа. Мебелите — старинни и лъскави, килимът — дебел, с избледнели от годините цветове. Високи стъклени врати водеха към балкон, ала бяха затворени, като че ли той не желаеше да чува шума на морето и да усеща аромата на цветята в градината.

Признаците на богатството не й внушаваха страхопочитание. Тя самата беше израснала в богатство, а след това бе успяла да спечели и свое собствено. Спазването на етикета я караше да седи сковано, а напрегната стойка беше в очакване на атаката.

— Как е сестра ви? — Александър взе цигара и повдигна вежда.

Ив кимна и го изчака да щракне запалката.

— Много добре. Възнамерява да прекара известно време със семейството на Габриела, когато се върнат в Америка. Бенет ми каза, че едно от децата е болно.

— Дориан. Настинал е. — За първи път чертите му се смекчиха. От всички деца на сестра му най-малкият беше влязъл най-дълбоко под кожата му. — Не е лесно човек да го удържи в леглото.

— Бих искала да зърна децата, преди да си тръгна. Не съм ги виждала от кръщенето на Дориан.

— Отпреди две години. — Той помнеше, дори прекалено добре си спомняше. — Сигурен съм, че ще можем да уредим посещението ви във фермата. — Тя изви устни в крива усмивка и Александър отново се стегна вътрешно. Вече не беше снизходителен любящ вуйчо или близък приятел, а принц. — Баща ми отсъства. Праща ви най-добрите си пожелания, в случай че не се върне до вашето заминаване.

— Четох, че е в Париж.

— Да. — Така пресече разговора за държавните дела, преди още да бе започнал. — Благодаря, че дойдохте тук, тъй като на мен в момента ми е невъзможно да пътувам. Секретарят ми описа ли ви в общи черти моето предложение?

— Да. — Делово, напомни си Ив. С любезностите беше дотук. — Искате да доведа трупата си в Кордина, която да играе един месец в Центъра за изящни изкуства. Представленията ще бъдат за благотворителния фонд в помощ на децата с вродени недъзи.