Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 55

— Малко е това, което би могло да се напрани тук, и двореца, за повишаване на безопасността, ако не се излезе с публично изявление.

— Не желая да правя публично изявление. — Докато говореше. Арманд прехвърляше гладък бял камък от едната си ръка в другата. — Посолството?

— Мерките за безопасност тим са напълно осъвременени, разбира се. Ала според мен в Париж няма да имаме неприятности, след като вие не сте там.

Арманд се съгласи с леко кимване. Знаеше, че той е бил мишената в Париж и още живееше с угризението, което винаги щеше да го измъчва, че друг бе загинал вместо него.

— И?

За Рийв беше ясно, че принцът има предвид Дебок.

— Охраната в затвора е безупречна. Обаче никакви мерки за сигурност не могат да попречат на Дебок да издава заповеди. Пощата му може да бъде цензурирана, естествено, но е прекалено умен, за да оставя писмени доказателства за нещо уличаващо го. Като всички останали, той има право на посетители.

— В такъв случай сме на общото мнение, че парижкият инцидент и другите по-малки и не толкова трагични инциденти през последните няколко години са дело на Дебок.

— Той е заложил бомбите, точно както и с дирижирал кражбата на Лоримарските диаманти от музея преди две години. Той все още ръководи наркотрафика, както си седи в килията. До три години или две, ако се сдобие с условно пускане под гаранция, ще е отново на свобода.

Такова беше правораздаването. Такъв беше законът.

— Освен ако не докажем, че Сюар е бил убит в резултат на неговите заповеди.

— Точно така. Ала това не може да бъде лесно доказано.

— Седим тук и обсъждаме мерките за сигурност. Защитните мерки. — Александър смачка цигарата си в пъпния пепелник, но гласът му звучеше спокойно. — А нападателните?

Арманд задържа белият камък малко по-дълго, сетне го остави върху бюрото. Той разбираше Александър по-добре от всеки друг — здраво държаните юзди на гнева, постоянно контролираните емоции. На един баща може да му е мъчно за сина дори когато се гордее с него.

— Имаш ли предложение?

— Колкото повече седим и не правим нищо друго, освен да се отбраняваме, толкова повече той може да се вихри безнаказано. По закон има право на посещения. Знаем, че който ходи при Дебок, е свързан с него. — Всеки път, когато произнасяше името му, Александър усещаше горчив вкус и устата си. — Рийв със сигурност може да ни даде отчет за всички и всеки един от посетителите през последните седем години. — Хвърли поглед към зет си и получи кимване в отговор. — Знаем кои са, какви са и къде са. Не е ли време да използваме тези сведения по-осезаемо?

— Намират се под наблюдение — напомни Арманд.

— Наблюдението над определени членове от организацията на Дебок с нищо не помогна на Сюар. — Болката още бе жива и усърдно прикривана от двамата — баща и син. За момент настъпи тишина, нарушена само от щракването на запалка. — Трябва ни някой, който да е вътре.

— Александър е прав — издуха Рийв струйка дим. — Това е нещо, което дълго съм обмислял. Проблемът ще е първо да намерим подходящия човек и после да им го подхвърлим. Внедряването в организацията на Дебок може да отнеме месеци.