Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 53

— Всичко беше много ясно, Бри. Алекс мисли, че Бен и аз… — Тя не доизрече очевидното. — Може би всички така мислят — довърши замислено.

— Всеки, който види теб и Бенет заедно и ви познава, разбира, че помежду ви няма нищо, освен привързаност и приятелство. — Габриела млъкна и се подсмихна леко. — Всеки, който гледа трезво.

— Прости ми, но не го намирам за смешно, както на теб май ти се струва.

— Не мога да не се радвам, че Александър изпитва влечение към някого, когото уважавам и обичам.

— Между нас няма влечение.

— Хм.

— Не хъмкай, напомняш ми Крис.

— Чудесно, значи, имайки ме като сестра, ще се вслушаш в някой и друг съвет.

Беше ред на Ив да се засмее.

— Крис е първата, която би те уверила, че това рядко се случва.

— Тогава направи изключение. Аз зная какво е да изпитваш чувства към някой, който изглежда съвършено неподходящ за теб.

— Не съм твърдяла, че изпитвам чувства — отвърна бавно Ив. — Ала да речем, че е така, просто от теоретична гледна точка. Александър наистина е съвършено неподходящ за мен. Нещо повече, аз не съм подходяща за него. Имам работа, на която много държа. Свързана съм с друга страна. Свикнала съм да правя това, което аз реша, както и когато реша, без да мисля как ще изглежда в очите на пресата. Никога не съм била на „ти“ с правилата, което си пролича и в училище. Александър живее по правила. Длъжен е да го прави.

— Правилно — кимна Габриела и отпи от кафето. — Знаеш ли, Ив, доводите ти са абсолютно верни.

— Нали? — Усети леко присвиване в стомаха, но му се противопостави и рече по-твърдо. — Точно така.

— Казах, че те разбирам и това е истина. Спрямо човека, към когото питаех чувства, аргументите бяха почти същите и точно толкова верни.

Ив си наля още кафе. Май живееше само на кофеин, мина й през ум.

— И какво направи?

— Омъжих се за него.

Ив сподави неволната си усмивка и приседна на ръба на бюрото.

— Много благодаря.

Габриела остави чашата си, нищо, че Ив бе изпила вече три кафета, които едва ли щяха да я успокоят. Любовта прави хората много уязвими, независимо от твърденията им колко са силни. Не толкова отдавна самата тя се намираше в същото смутно и объркано състояние, когато изпитваше непреодолима нужда от любов и се страхуваше да обича.

— Обичаш ли Алекс?

Любов. Най-могъщата дума. Лесно бе да отрече. Откровеността изискваше далеч повече усилия. Ала Габриела заслужаваше истината.

— Не съм си позволявала да мисля за това.

— Мисленето няма много общо с тази работа. Но нека не те насилвам повече.

Ив се пресегна и докосна ръката й. В гласа й прозвуча искрена обич.

— Бри, ти никога не ме насилваш.

— А бих могла — отвърна малко рязко Габриела. — Дори се изкушавам. Ала вместо това ще те помоля да не забравяш, че Алекс положи доста усилия, докато се научи да сдържа чувствата си. На страната й с нужен силен и обективен управник. Никак не му е леко понякога, както и на хората около него.

— Бри, в основата на нещата не са чувствата ми към Алекс.